"Скъпи учителю! Майката на деветгодишно момиче се обръща към Вас. Трябва да отбележа, че дъщеря ми не проявява особено желание да се премести в друга група по английски език, въпреки вашите препоръки.
Освен това като човек ви моля да спрете да говорите на дъщеря ми, че родителите й я възпитават лошо и не й помагат в обучението. Мисля, че много добре разбирате, че за децата родителите са авторитети. И независимо от всичко, те трябва да останат такива. А вие вместо това се опитвате да убедите Полина, че майка й и баща й не са способни да я възпитат правилно. Наричате ни безотговорни и мързеливи. Повярвайте ми, с това отношение вредите преди всичко на дъщеря ми.
Повече няма да идва на английски. Последният път, когато бях с нея, Вие ме смъмрихте пред моята Полина, като по този начин ме унижихте пред собственото ми дете. Бях принудена да се оправдавам пред Вас, въпреки че не съм длъжна. Вече няма да бъда „овца“ в очите на дъщеря си. Искам да съм опора за нея, а не нищожество.
Искам също да Ви кажа, че имам труден характер и просто сте късметлия, че последния път не унищожих половината клас. Това е така, защото аз умея да се сдържам, за разлика от Вас. Затова е по-добре да не се виждаме в бъдеще. Вече захвърлих „овчите кожи“.
Също така напомням, че родителите изобщо не са длъжни да пишат домашни с децата си. Ако нещо не се получи за моята Полина, тогава проблемът не е в моя съпруг и мен, това е въпрос към учителя, към програмата, която не отговаря на възрастта на децата, към учебниците и високи очаквания.
Ако не вземете предвид това, ще трябва да учим у дома, защото училището ще се превърне в място, където детето ще получи психологическа травма.
И също така искам да поясня, че бащата на Полина се грижи за нея. Той е учител и никога не си е позволявал подобно отношение към учениците и техните родители. Ето защо не ми се вярва, че един асистент в катедрата по математически науки не може да решава правилно задачи от началното училище. Но няма да губим време за това.
Надявам се да ви е станало ясно, че ни е грижа за дъщеря ни. Ние не сме идеални родители, но няма такива. Е, може би Вие, съдейки по самопредставянето Ви в училище. Като цяло не искам да влизам в конфликт. Някой ден дъщеря ми ще научи английски, но изгубеното й детство никога няма да бъде върнато.
Научих английски за няколко месеца, живейки в Ню Йорк, когато бях на 24 години, и не съжалявам за нищо. Вашите коментари и ниските оценки няма да повлияят на бъдещето на дъщеря ми. Освен това не смятам послушанието и постоянството за най-добрите качества на съвременното дете.
Имам още няколко коментара защо наблягането на Вашата тема е пълна лудост. Да, някои деца са талантливи и имат склонност към езици. Но ако е наистина важно, те сами или с помощта на преподавател ще научат всичко. Не разбирам обаче защо да принуждаваме дете, което не иска да прави това? На тази възраст повечето хора нямат нито способности, нито интерес към езиците. Но с годините това може да се развие. А учебниците, за които непрекъснато събирате пари, изобщо не дават резултат. За тези средства предпочитам да наема учител за дъщеря си или да я изпратя в Лондон. Разбирате ли разликата? Полина ще научи езика след няколко месеца, както и аз. Затова няма нужда да я унижавате и обиждате, че е избрала детството пред вашите амбиции.
И още веднъж ви моля да не унищожавате авторитета на родителите в очите на децата им. Ние също имаме опит и преподаваме много по-ефективно от всяка училищна програма.
Така че следващия път помислете два пъти, преди да съдите строго учениците си.
Благодаря Ви за вниманието!"
Съгласни ли сте с позицията на майката?
Какво те ядоса най-много?
