Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми тръгва на училище. Известно време ще му бъде ново и чуждо.
До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят.
Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания. За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост.
Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае. Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите.
Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове. Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш.
Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав. Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си.
Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата … но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав. Научете го с нежност, хора, но без да го разглезвате, защото само в огъня се закалява чистата стомана.
Молбата ми е голяма, хора, знам, но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце.
Неизвестен автор
