Всички много добре знаем, че една наздравица вдигната за сватба , рожден ден, обикновен празник или някое друго честване е придружена с чукане на чашите. Никой от нас обаче не се е питал какъв е смисъла на това и какво точно означава.
Към легендата все пак има и истинска история известна за този обичай. А тя е, че в средновековието в дворците в Европа "премахвали" враговете като им сипвали отрова във виното . След като се прочула тази "тайна" за да се върне доверието при гостите на големите празненства домакините вдигали чаши и силно ги чукали с чашите на гостите, така че виното да се смеси, а гостите да са сигурни, че в напитката не е сложена отрова. От там идва и обичаят домакинът винаги пръв да отпие от виното.
Друга история разказва, че старите германски племена са чукали чашите преди всяко изпиване, за да изплашат духовете. Конниците на номадските племена пък са украсявали чашите със звънци и други предмети, за да вдигат шум и да държат злото далеч от хората. По време на тибетската династия Шан обичаят е бил "да се вдига шум" преди изпиването на първата чаша за щастие и благоденствие . При древните гърци също е бил от значение звукът при изпиването на виното, но само затова че те са вярвали, че виното носи духовност и красота за всички сетива, а според вкуса, цвета и ароматът, но и звънът на чашите създавало се и удоволствие за ушите .
По отношение на древните шумери антрополозите твърдят, че те са имали много ритуали свързани с пиенето и наздравиците, но никъде не се споменава чукането на чаши. Днес чукането на чаши при наздравица обикновено значи веселба, щастие, а в някой страни по този начин се изразява уважение. Така на пример в Япония при непринудени вечери при вдигане на наздравица и когато искате да се чукнете с приятелите чашите се слагат на еднакво ниво, но ако става въпрос за работна вечеря и искате да се чукнете с шефа, поставяте чашата по-ниско от неговата за да покажете уважение и почит.
