По колко вафли е безопасно да ядем? Ето какво всъщност съдържат вафлите на пазара:

5-7 вафли могат да набавят на човек всички нужни калории за деня. В тях има много енергия, но малко протеини, витамини и минерали. Масовото влагане на хидрогенирани палмови мазнини и млечни компоненти обаче не е добра практика, коментират от асоциация „Активни потребители“.

Вафлите са наложени на пазара като обичайното бързо, евтино и сладко хапване. Всички знаем, че те не са здравословна храна , но пък достъпна и може да стои с месеци в чантата или някъде по джобовете и да не се разваля. Проучване на „Активни потребители“ показва какво има във вафлите, продавани в българските магазин. То обхваща 31 марки вафли на различни български и международни производители.

Калорично

Вафлите съдържат средно около 15 съставки, от които сладки са 2-4. Преобладаващата компонента съвсем не изненадващо е захарта. Усреднено около 50-60% от теглото на вафлите са въглехидрати, а максимумите надхвърлят 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и др. Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта - на 100 грама се падат около 500 калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали.

Състав

В 28 от общо 31 марки има палмова мазнина, като в пет от тях тя е основната компонента. Причината да се използва е ясна - евтина, с приемлив вкус и технологични свойства.

Нормалната палмова мазнина има сравнително добра поносимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата мазнина, водеща до втвърдяване. Процесът се нарича хидрогениране и при него се получават канцерогенни вещества, поради което в много страни по света използването на хидрогенирана мазнина е забранено или ограничено.

Всеки, който е отварял вафла, е забелязал, че в нея течни мазнини няма. Масово в тях се влага твърда, т.е. хидрогенирана мазнина. Следователно 90% от вафлите най-вероятно съдържат повишено количество канцерогенни съединения с произход от палмовото масло.

Мляко

В 29 (от 31) се съдържат млечни компоненти. При това не става въпрос за нормално мляко, а за преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др. Защо е това активно добавяне на индустриално преработени млечни компоненти само производителите могат да отговорят.

Всички, без лактозата, съдържат белтъци. Както знаем, във вафлите има и много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуване на токсични химикали. Съчетанието на много захари с протеини и висока температура не е полезно и вафлите са класически пример за това, подчертават експертите.

Хитрост

Ако прочетете етикетите, по-точно ако успеете да разчетете дребния шрифт, ще видите, че при нито една марка няма изписан какъвто и да е Е-номер. Да напомним, Е-номерата са идентификация за вложените в храните технологични добавки. Те се ползват с лоша слава сред потребителите, които искат всичко в храните да е натурално. Поради тези обществени нагласи производителите на вафли използват малка хитринка, те изписват пълните имена на технологичните добавки, а спестяват по-кратките Е-номера. Иначе те пак са там. Например добре познатият емулгатор лецитин е Е322, подобният по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и вредна карамелизирана захар е Е150, Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители, Е160 (бета-каротин) е добре познат от други храни оцветител, а Е202 е стандартният консервант, изписван във вафлите като калиев сорбат.

Излишно

Много често производителите влагат индустриални съставки, които не допринасят с нищо за хранителните или вкусовите характеристики на вафлите. Обикновено функцията на тези компоненти е технологичен подобрител или просто евтин пълнеж, заместващ естествените, по-скъпи суровини. Във вафлите предпочитаните заместители са нишестетата (царевично, пшеничено, картофено), млечните съставки, за които писахме по-горе, и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и др. Например различни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни компоненти, от които потребителят не печели нищо, но за сметка на това бива натоварен с допълнителни „евтини калории“.

Четливост

Отделен, но свързан въпрос е четливостта на етикетите. При вафлите преобладават минимално разрешените размери на шрифт, често поднесени върху неподходящ цветен фон, и в допълнение разположени върху гънки и ръбове. За да се разчете тази сложна комбинация, потребителят трябва да има много добро зрение, подходяща осветеност, търпение и здрави нерви!

Експертите предупреждават: Това е непълноценна храна

Вафлите са изключително калорична/енергийна храна, не забравяйте това! Няма официална препоръчителна доза, но може би оптималното е 2-4 вафли седмично

Поради влагането на множество евтини заместители и използването на неподходящи съотношения на основните съставки във вафлите се образуват повишени количества от нежелателни химикали, които при дълготрайна и честа употреба могат да представляват риск за здравето на потребителите

Вафлите са високоенергийна, но непълноценна храна поради отсъствието на нужните на хората протеини, витамини и минерали

Съществува силно подозрение, че информацията, поднесена на етикетите, е непълна, а в някои случаи и невярна

Производители пестят, не тестват продуктите

При обработката на етикетите от асоциацията установяват нещо любопитно - различните продукти на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са малките таблички, на които е изписано съдържанието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. В същото време тези продукти визуално се различават. За нас е очевидно, че информацията на етикетите на всички вафли не може да е вярна и производителят евентуално е спестил разходите за тестване.

Случайно установените пропуски в етикетите според експертите от „Активни потребители“ са индикация за сериозен проблем в държавния контрол. Надзор върху изпълнението на изискванията за етикетиране упражнява Българската агенция по безопасност на храните. От години има сигнали, включително от асоциацията, за нарушения и неточности в информацията върху етикетите, но досега контролният орган изглежда не иска да се занимава с подобни проблеми. Липсата на официален надзор и добре известния стремеж на производителите да пестят пари от анализи повдигат въпроса доколко може изобщо да се вярва на етикетите на храните в България, коментират от потребителската асоциация.