Oсновната целеустременост на обичаите този ден се определят от вярването, че Свети Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на земята се паднали мъртвите. Той изважда душата на човек и по тази причина е наречен душевадник .
В много райони на България на този ден се коли курбан в името на светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребване или помен.
Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!…”.
Дава се варено жито, което всеки един трябва да вземе с две ръце за да бъде изобилно, и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.
Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и най-вече на Архангел Михаил , вожд на небесните сили в борбата им против духовете на мрака и злото. В народния календар Архангеловден се смята за най-големият есенен празник след Димитровден .
Всеки един християнин има ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от несгоди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри думи и желания и скърби за него.
Свети Архангел Михаил е на особено уважение сред християните. Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, поради това в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола. Свети Архангел Михаил е покровител на мъртвите , а денят му е свързан с почитта към тях.
На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави Водосвет за здраве.
- Закваска: 2 супени лъжици брашно, 3/4 кубче прясна мая, 1 чаена лъжица захар, щипка сол
- За тестото: 1 килограм брашно, 1/2 кофичка кисело мляко, 4 яйца 1 жълтък за намазване, 1/4 кубче мая, 125 грама меко масло, 1 чаена лъжица сол, 1/2 чаена лъжица захар
Маята се стрива със солта и захарта, добавя се брашно и топла вода, колкото да стане гъсто като боза. Оставя се да втаса 30 минути.
Яйцата и киселото мляко се разбиват, добавя се останалата 1/4 от маята, закваската и последователно се прибавя пресятото брашно. По време на месенето се слага на части маслото. Тестото се поставя в намаслена купа, намазва се отгоре с още малко масло и се оставя да втаса, докато удвои обема си.
След като втаса, от тестото се отделя малка част. От нея ще се направят едно малко топче и една плитка. Плитката се извива като подкова и в средата й се поставя малката топка. Тестото за хляба се поставя в намазнена и набрашнена дълбока тава. Украсява се и намазва с разбит жълтък. Оставя се на топло за наново втасване. Хлябът се пече за около 40 минути на 200°.
Символиката на извитата като подкова плитка и малката питка в нея е оградата на двора със семейството и добитъка. Оградата нарочно се оставя отворена, за да влезе ангелът блюстител и да предпази от болести и нещастия.