Погребаха в бели ковчези двете удавени братчета

Внезапно веригата на колелото на първокласника Злати се откачила, панталонът му се оплел в нея, детето залитнало и цопнало заедно с колелото във водата. Веднага след него скочил батко му, който бил в 7-и клас. „При пускане на вода, там на секунда се изливат около 13 кубически метра, а каналът е доста дълбок - над 5 метра”, разказа Пламен Спасов - кметът на община Родопи, на чиято територия се разиграва драмата. „Водата е била доста буйна, децата са се опитвали да изплуват, по ръцете на по-малкото имаше следи от стискане и синини, докато братчето му го е дърпало, за да го извади. Опитите са били неуспешни - момчетата се издавили. Часове по-късно, посинели и мъртви, ги намира пазачът”.

Малко хора дойдоха да изпратят в последния им път бедните душички в понеделник. Майката Гергана Кочева едва жива пристъпяше в гробищата в Брестовица, не подкрепяна, а буквално влачена от близки. В зловещата тишина само гласът на бабата Златка /на нея е кръстена по-малката жертва/ цепеше въздуха. Мъжът й Спас, чието име носи по-голямото момче, не можеше да я успокои. „Защо, бе, бабенце, ни оставихте, защо Господ ви прибра толкова рано?! Стани Злати, стани чедо, стани да ми изрецитираш пак онова дълго и хубаво стихотворение, което ми казваше оня ден!”, виеше смалената от скръб жена. Тя с ридание споделяше на близка, че 
момченцето, което било в първи клас, тъкмо се било научило да пише и да чете, помнело дълги стихове. 

Голямото момче се е грижило много за малкото, все едно му е било баща. Семейството има още две малки деца - на 3 и 5 години, момченце и момиченце. Малчуганите са от различни бащи. Майката е женена и развеждана няколко пъти. Затова мъжът в семейството бил 14-годишният Спас. „Никой не е очаквал такава трагедия. Дойдоха си от Кричим за празниците. Гергана е оттук, малките често идват през ваканциите при родителите й. Бабата и дядото се стягаха за Гергьовден, агне щяха да печат, да хапнат децата... Сега душите им са изгорени!...”, не спря да ридае съседка, съпричастна с мъката на семейството. 

На погребението от Пловдив пристигна и сестрата на Гергана Кочева, която се опитваше да подкрепя майка си, но нейните сълзи също не спираха. Бащата на момчетата не дойде. Той отдавна ги бил зарязал и не поддържал връзка с тях, нито пък им пращал издръжка. „Как не го е срам, да не дойде да изпрати синовете си в последния им път, Господ да го убие!”, кълняха комшийки, възмутени от пълната незаинтересованост на човека, който е създал Злати и Спас, но само на книга се водел родител. 

Децата бяха положени в бели ковчези, в общ гроб. След траурната церемония заваля дъжд, отначало кротък, после силен. Сякаш и природата лееше сълзи за двете невинни души, които без време се пренесоха в по-добрия свят.