Аз съм на мнение, че подаръците трябва да са полезни и практични. Но с течение на времето разбрах, че в някои случаи трябва да промените принципите си, за да разнообразите живота си.
Подаръците трябва да повдигат настроението, да зареждат с положителни емоции и т.н.
Когато избирах подарък, се ръководих от два критерия:
Подаръкът трябва да угоди на съпругата.
Подаръкът трябва да напомня на жена ми за мен.
В резултат на това реших да си купя обеци.
Съпругата ми искрено се зарадва на моя подарък. Но тя ги носеше изключително рядко, само няколко пъти в годината. Между другото, това не са обеци, които се носят стриктно с определен стил на облекло.
Един ден срещнах свекърва ми в магазина и тя носеше моя подарък. Направих й комплимент за бижутата и тя ми каза, че дъщеря й й е подарила обеците. В този момент се почувствах много обиден на жена си, защото толкова много се бях опитал да й угодя.
Обеците ги взех от свекърва ми. Не исках да гледам какво е направила жена ми с подаръка ми, затова реших да го запазя засега.
Разбира се, свекърва ми разказа на жена ми за нашия разговор. Сега жена ми мисли, че съм скъперник и неискрен. Интересното е, че тя ме моли да се извиня на майка й и да й дам обеците. Иначе ще се разделим.
Да, от една страна, обеците са на съпругата и тя може да прави с тях каквото си иска. Но не искам жена ми да прави това с подаръците ми. Затова с жена ми още не можем да намерим общ език.
Очаквам вашите коментари.
