В една китайска провинция живял някакъв беден китаец, който през целия си живот се разсейвал работейки най-трудните неща,и в крайна сметка нищо не е имал спечалено.
Всичко, което е имал китаецът бил неговият син, който много искал. Научил го да чете и пише и това било наследството, което му оставил преди да умре. Преди да напусне този свят и в последния си дъх, старецът извадил две малки кутии, едната черна, а другата бяла, които дал на сина си с думите:
За съжаление нямам нищо друго да ти дам освен тези две кутии. Но помни - добре ги пази. Когато един ден ти бъде трудно, но наистина трудно, отвори бялата кутия. Черната кутия пази и отвори тогава, когато мислиш, че си най-щастливият.
Синът достойно изпратил баща му към отвъдното, след това опаковал всичко, което може да вземе със себе си, включително и двете малки кутии, и тръгнал по света, за да търси работа, с която да може да се прехранва. Работил за парче хляб, спял по градските улици, извършвал най-трудните неща, укривал се в гората...
Една сутрин се събудил със сълзи в очите и не можел повече да издържа на суровия живот, решил да се самоубие. В момента, когато правил планове как да си отнеме живота, се сетил за двете малки кутии, които му дал баща му и решил да отвори бялата кутия, както го посъветвал. С треперещи ръце бавно от нея извадил малкото оризово листче, на което пишело: "И това ще мине!"
Осъзнавайки това като завещание от баща си, не намерил сили да се самоубие и продължил да живее. Влизайки в един голям град, в който искал да си търси работа, забелязал голяма колона от неграмотни хора, които не могли да влязат в града, защото не могли да четат какво е написано на стената.
Лутайки се из града и търейки работа го пресрещнал един китаец, който му казал, че господарят му си търси грамотен човек, който да помага за неговата документация. Господаря разбрал, че именно той е грамотен, че знае да чете и пише, затова и го потърсил. Сиромахът младеж постъпил при главатаря на селото и работил много усилено и старателно, но с чисто сърце и със спокойна душа. Тъй като се оказал верен и търпелив помощник, господарят му дал част от къщата си, за да има къде да живее, а след известно време дал и дъщеря му, за да му стане съпруга. Имали много дечица и така сиромахът младеж придобил голямо богатство.
Един ден, докато седял на терасата на къщата си, разбрал, че вече е безкрайно щастлив. Всичко си припомнил всички трудности през които преминал, за това, че искал да умре и в този момент се сетил и за баща си и за двете малки кутии. Решил, че точно сега, когато е най-щастлив е момента да отвори и втората, черната кутия, точно както го посъветвал баща му.
Отворил кутията, бавно от нея извадил малката оризова хартия, на която било написано: "И това ще мине!"
