Съзерцавайки отдалече най-дългата жилищна сграда в Европа, кацнала върху хълма над улица “Портуенсе” в Рим, човек изпитва смесица от любопитство и учудване.
Изправяйки се обаче лице в лице с достигащия 1 км дължина блок на 9 етажа, чувството е само едно – ужас. Ефектът, който предизвиква хоризонталният небостъргач от армиран бетон, е като удар ниско в стомаха дори за човек, обръгнал на отблъскващи панелни блокове като тези в софийските “Люлин” и “Дружба” например.
Даже напротив, те могат да ви се сторят и като малки архитектурни бижута на фона на римския “Корвиале”.
Мнозина от 8000-те
обитатели на блока
обаче го наричат
гальовно Змията
Казано образно - това е все едно да вкарате в една сграда населението на един български град от рода на Пирдоп или Крумовград.
Няма разумно обяснение как подобно бетонно чудовище може да се роди именно в града, в който са оставили навсякъде следите си в архитектурата гении като Микеланджело, Бернини и Боромини. Грозотията на най-дългата панелка в Европа обаче достига такива висоти, че си струва да се види отблизо точно така, както се прави и със забележителностите, изваяни от артистите на Ренесанса. В действителност много екскурзоводи организират турове до “Корвиале”. Така туристите могат да опознаят и двете лица на града.
Със сигурност римският “Корвиале” е в топлистата от бетонни зверове, изградени в следвоенна Италия.
Той се ражда през 1972 г. по идея на група архитекти, водени от Марио Фиорентино, които искат да експериментират ново измерение на местоживеенето. Собственик на блока е Автономният институт за народни жилища. Първоначалният замисъл е сградата да се превърне в модел за жилищно строителство, което да се отличава коренно от урбанистиката на 60-те години на миналия век.
През онова време строителният бум води до раждането на десетки жилищни квартали, станали известни като “общежития” заради липсата на каквито и да е услуги за населението в тях. Идеята на създателите на “Корвиале” е той да предложи накуп в една сграда не само жилища на хилядите си обитатели, а и всичко необходимо за живота им – от магазини и банки до училище и спортни центрове. С други думи, панелният блок трябва
да бъде нещо като
самозадоволяващо
се градче
Строителството на “иновативната” сграда е поверено обаче само на една-единствена фирма, която по-късно фалира. Така жилищата се изграждат, но за друго пари не остават.
През 1982 г. почива от инфаркт архитектът на сградата Фиорентино. Според слуховете обаче той
се самоубива заради
фалита на проекта си
В действителност първите апартаменти излизат от конвейера през 1982 г. Малко по-късно в блока чудовище започват да се нанасят незаконно 700 семейства, останали без дом по една или друга причина. Масовото нанасяне на бездомници в над 1200-те апартамента продължава и през 90-те години.
“Корвиале” е съставен от две успоредни еднокилометрови части, които са свързани помежду им с “топли връзки”.
Едната сграда е с 9 етажа, а другата постройка е с по-раздвижена, но не по-малко грозна архитектура и има 2 или 3 етажа.
Въпреки че бетонната змия на Рим е отвратителна още при раждането си, с течение на годините тя се превръща в още по-отблъскваща заради липсата на каквато и да било поддръжка.
Пълна разруха и
мизерия зеят
отвсякъде
в нея, въпреки че в някои от частите ѝ се намират офиси на местната община, на общинската полиция и на здравните служби. Има дори и културен център, както и занаятчийски работилници, прогонени от центъра на столицата.
До блока пътува и специален автобус, който има три спирки, докато се придвижи от единия до другия му край. Всъщност обикаляйки го бегом сутрин, всеки от обитателите му може да си прави джогинг от 2 км.
Въпреки противоречивите чувства, които чудовището предизвиква у политици, журналисти и социолози, много от обитателите му са привързани към него и дори изпитват гордост, че живеят там. В крайна сметка това е най-известната панелка не само в Рим, а и в Италия.
Змията “Корвиале” присъства и в много творби на италианското кино, които документират упадъка на съвремието.
Не са малко обаче и социолозите, които през годините проучват живота и нравите в блока град. Според някои изследователи обитателите му се отличават с особен вид солидарност и липса на каквато и да е дискриминация – неща, с които не могат да се похвалят много от останалите квартали на Рим.
