Покойният професор Христо Мермерски, автор на 31 книги в областта на целебното и здравословното хранене, ни е оставил истинска съкровищница от рецепти, до която прибягваме и днес. Той обичаше да казва, че ако иска да живее дълго и да е здрав, българинът трябва да се прекланя най-вече пред плодовете, зеленчуците, гроздето, бобовите култури, меда, млякото.
Приживе проф.Мермерски описа съдържанието на хранителни вещества и елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.
Ценни съвети за храните, които могат да ни поддържат в отлична форма, съдържа и последната книга на именития учен - „Как да пречистим и да подмладим нашия организъм".
Описал е в трудовете си уникалните качества на всеки плод и зеленчук, които често не оценяваме.
Един от зеленчуците, който има редица недооценени ползи за човешкото здраве, е тиквата , може би най-големият дар на есента.
Тиквата е богата на фибри, благодарение на които създава по-продължително чувство за ситост.
Тиквата е известна с уникалните си хранителни и лечебни качества .
1. Още прочутият в древността лекар философ Авицена я е препоръчвал като лечебно средство, включително при болки в ушите.
2. Химическите изследвания показват, че тиквата съдържа от 10 до 14 процента фруктоза, пектин и каротин. Съдържанието на коротин при тиквата е по-високо дори от това на морковите. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева и яркожълта, толкова е по-високо съдържанието на каротин в нея.
3. Тиквата съдържа витамините В1, В2, В6, С и Е, както и ферменти, протеин, минерални соли на желязото, медта, калция, магнезия, фосфора, кобалта.
Голямото количество витамин А в тиквата, както и съдържанието на витамин С укрепват имунната система в сезона на вирусите и грипа.
4. Семената от тиквата са също много полезни. Те са богати на белтъчини, мазнини и на витамините А, В и С. Много ефикасно средство срещу глисти.
За мъжете с леки проблеми с простатата зелените тиквени семки поради високото си съдържание на цинк предлагат добро облекчение, медицински доказано.
5. Както в народната, така и в съвременната медицина тиквата, освен като храна, е отлично лечебно средство, което спомага за по-доброто храносмилане, за лекуване на възпаление на дебелото черво. 100 г тиква съдържат 0,5 г фибри, изключително важни за добро здраве на храносмилателната система и редовни черва.
Тиквата е отлично средство при отоци, предизвикани от заболявания на сърдечносъдовата система. Съдържащите се в тиквата фитостероли допринасят за понижаването на опасния за сърцето "лош" холестерол.
Снимка: pixabay
6. Отлично средство при заболявания на бъбреците и черния дроб.
7. Тиквата е особено полезна при лечение на атеросклероза и подагра. Сок от тиква действа успокоително на нервната система.
8. Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност се сравнява с картофите. В зрелите плодове на най-добрите сортове тиква се съдържат 10 процента захари - главно захароза и глюкоза, и до 91 процента вода. Целулозата е около 1 процент, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, натрий. Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, витамини В1, В2 и РР.
10. Полезна за зрението и имунната система. Съдържащият се в нея бетакаротин се преобразува от тялото във витамин А. 100 грама тиква осигуряват 170 процента от необходимия за доброто здраве на очите витамин особено в дългите зимни вечери, плюс полезните за зрението антиоксиданти лутеин и зеаксантин.
11. Тиквата е много подходяща за диабетици.
12. Поради високото съдържание на калий, който подпомага диурезата и намалява количеството на албумин в организма, тиквата намира широко приложение в рационалното и диетичното хранене. Отлична за консумация след тренировки за възстановяване на електролитите.
13. Тиквите са богати и на аминокиселината триптофан, която е важна за производството на хормона на доброто настроение серотонин. Хапването на тиква на вечеря може да подсигури и качествена отмора през нощта.
В Древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост.
Снимка: pixabay
Тиквите (Cucurbita) са род плодови зеленчуци от семейство "Тиквови".
Тиквите първоначално са дошли от Южна Америка, където в Перу и Мексико са си ги хапвали още преди 8 000 години. С откриването на Америка те намират и своя път към Европа.
Според легендата именно Христофор Колумб е пренесъл тиквените семена в Европа. Но в същото време тиквата е била в странна за нас форма, като каретата на Пепеляшка - продълговата и изкривена, и минало доста време, докато придобила приятна закръгленост.
Съществуват около 800 различни вида тикви, но само около 200 от тях са годни за консумация. Тиквите притежават огромно разнообразие от цветове: бяло, жълто, зелено, черно, петнисти или шарени. Има тикви в много различни форми: кръгла или овална (тип цигулка), крушовидна или с формата на зрял лук. Някои сортове са с гладка повърхност, а други с по-грапава кора.
Най-голямата тиква в света - с тегло 953.5 кг, е била отгледана в швейцарската ферма на Бени Майер. Всъщност рекордьорката, отгледана от Майер, тежала невероятните 1053.5 кг, но била дисквалифицирана заради открита дупка.
