Прочутата леля Гошка ако не е най-богата българка, то със сигурност е много, ама много нависоко на върха в класацията. Помните я, нали? Преди малко повече от година тя удари джакпота от испанската лотария и прибра баснословната сума от 67,99 милиона евро.
След удържането на 20% данък, на родената в плевенския градец Искър Гошка са останали малко над 54 милиона евро. Сигурно мнозина ще се изненадат, но българката е подходила изключително разумно с тях. Гошка вече си е закупила хасиенда за над 1 млн. евро в Мадрид. Тя обаче често се разхожда до центъра на испанската столица, а ако види познат свой българин не пропуска да го поздрави.
Не е забравила и любимото си село Кинтанар дел Рей и своите приятели, които живеят в него. Всъщност точно там, в началото на август миналата година тя удари втората най-голяма печалба в историята на лотарията „Примитива“. Но това не е всичко.Гошка е вложила няколкостотин хиляди евро едновременно като инвестиция и помощ за региона
Тя е била лично убедена да стори това от кмета на Кинтанар дел Рей Мигел Гарсия Себриан. Сънародничката ни се е разбрала с местната управа и е инвестирала в стопанство и лека промишленост. Така са били създадени и работни места в региона. Всъщност това не е причината леля
Гошка да е обичана в Кинтанар дел Рей. Тя, съпругът ѝ Марин и двамата им сина са живели в селцето над 15 години, а семейството им винаги е било уважавано. По-голяма част от останалите пари са разпределени в испански и чуждестранни банки, други са вложени в пазара с имущество, а трети в бизнес проекти, с малък риск, но прилична възвращаемост. От думите на близки на семейството в родния Искър става ясно, че леля
Гошка е помогнала на синовете си да започнат бизнес с трансгранични превози. Георги и Веселин дълго работели като шофьори на тирове и били наясно с тънкостите в занаята, а сега вече имали и собствени камиони и фирма. Мъжът на щастливката пък Марин предвидливо продължил да работи след печалбата, тъй като му оставали само няколко месеца до пенсия, която вече получава от испанската държава.
