Когато родих две деца, бях сигурна, че на стари години те ще се грижат за мен. Посветих живота си на отглеждането на дъщеря си и сина си, но сгреших.
Отгледах ги сама. Съпругът ми почина, когато се роди синът ни и по това време вече отглеждахме дъщеря си. Работех на две места, за да имат децата всичко. И двамата получиха висше образование. Дъщерята стана дизайнер, а синът стана инженер.
Имат добри работни места. Докато бях здрава, им помагах с внуците. Михаил е син на дъщеря ми, а Андрей е дете на сина ми. Водех ги на детски клубове, вземах ги от училище и често оставаха при мен. Но един ден ми прилоша точно на улицата. Закараха ме в болницата. Тогава децата показаха как се държат с мен. Дъщерята дойде само веднъж, а синът се ограничи до телефонно обаждане.
Седмица по-късно ме изписаха с препоръка да не се натоварвам. Скоро обаче децата отново доведоха внуците ми при мен. Знаете какво се случва с децата: Готвиш, водиш ги на детската площадка ... Два месеца по-късно здравето ми се влоши.
Помолих сина ми да ме заведе на преглед, но той винаги беше зает. Трябваше да викам такси, което за един пенсионер си е сериозна загуба. Мина време и един ден просто не можех да стана от леглото. Обадих се на дъщеря ми, но тя беше на работа и ме посъветва да извикам линейка. Откараха ме в болницата и след изписването лекарите настоятелно препоръчаха децата да не ме оставят сама, защото имах нужда от постоянни грижи.
Вкъщи синът ми и дъщеря ми дълго се караха кой да ме прибере. Дъщерята обясни, че апартаментът й е малък и няма отделна стая. Синът, който има просторен дом, възрази, че жена му чака дете и не иска свекърва й да се мести.
Чувствах се толкова засрамена от живота си. Прекъснах ги:
„Тръгвайте и двамата!” не искам да ви виждам! Мога да се справя сам и няма да ви бъда тежест.
Те си тръгнаха. Легнах и заплаках, зарових лице във възглавницата. Как може моите любими деца да станат толкова егоистични? Наистина ли така ги отгледах? Цяла нощ не можах да заспя, а на сутринта се почувствах много депресирана.
Изведнъж входната врата се отвори и се уплаших. Оказа се, че това е съседка от първия етаж, млада жена, която сама отглежда дъщеря си. Тя дойде да ме види. Почувствах се толкова обидена, че й разказах всичко.
Съседката ми предложи помощ. Първоначално отказах: Ако децата ми не искат да ми помогнат, как мога да приема помощ от непознат? Но тя настоя, донесе храна, приготви чай. Оттогава тя започна да ме гледа и аз й давам половината от пенсията си. Тези пари отиват за разходи за храна и комунални услуги.
Сега съм напълно зависима от чужда жена. На децата ми не им пука как живея. Понякога се обаждат и изпитват облекчение, като знаят, че някой го е грижа за мен. Никога не съм предполагала, че в края на живота си ще се сблъскам с такова предателство от сина и дъщеря си. Отгледах неблагодарни деца.
