Рексана Джоунс е още един пример за смело момиче, което въпреки тежкото детство е успяла да продължи напред.
Това 23-годишно момиче е оставила ада от детството зад себе си, а днес живее обикновен живот и е готова да помогне на другите. Известното списание MarieClaire предава историята й.
Има много малко хора, които знаят цялата история на моето детство.
Аз съм продукт на кръвосмешение. Моят дядо години сексуално насилвал моята майка, дъщеря и като продукт на този чудовищен акт тя забременява. Аз съм резултат отна тази бременност. Той е мой дядо и мой баща, и неговите седем деца са мои лели и вуйчовци, а също така и мои братя и сестри.
С години майка ми преживява сексуално насилие. Тя мълчала за терора и заради лудия договор, който е направила с баща си: тя ще мълчи, а той няма да докосва другите дъщери.
Решила да избяга от дома си, когато е на 18 години (тогава съм била родена). В крайна сметка, след това разбрала, че той никога няма да спази обещанието си.
След като избягала от дома си, тя решила да докладва в полицията. За да се избегнат проблеми и едновременно срама моето семейство се изолирали от всички. В деня, когато майка ми отишла да докладва дядо ми в полицейския участък, полицията открила двамата й братя, които са избягали от дома. Така полицейските служители свързали фактите и разбрали за какво точно става дума.
Полицията цели шест месеца изследваха произхода ми. Цялото семейство твърдяло, че майка ми е забременяла от някой работник, но за щастие, полицията не се отказвала. В крайна сметка, тя признала, че аз съм дете на дядо ми. ДНК анализа, който тогава направили, за да се потвърдят думите на майка ми е запечатил съдбата на дядо ми. Той е осъден на 20 години затвор заради сексуален тормоз и кръвосмешение.
За съжаление, това, че баща ми е зад решетките, не означава, че съм сигурна.
След арестуването му, майка ми мина през целият ад, който е преживяла. Болката е прекалено голяма, така че тя започва да се дрогира и да продължава цикъла насилия. Тогава имаше момче, а аз бях част от техните сексуални игри. Снимаха ме и ме заснемаха, продаваха ме като детска порнография. Моята майка се обеси, когато аз бях на пет години. Сутринта, на 7 август 1996 година.
След нейната смърт ме изпратиха да живея с баба ми, която беше ням свидетел на злодеянията на нейния съпруг, дядо ми. За съжаление, и баба ми не е психически стабилен човек. Тя постоянно ме биеше и психически ме малтретираше. Когато направя нещо, което я възмущава, тя ми казваше, че аз съм "дете на Сатаната".
Моят ярост е огромен и спасение потърсих в наркотиците и хапчетата за успокояване. Останах бременна, когато бях на 16 години.
Моето дете промени живота ми. Когато разбрах, че съм бременна спрях да пия и да пуша. Бях фокусиран и исках детето ми да има по-добър живот и по-добро детство.
Когато родих, синът ми и аз бяхме предадени на социалната служба. Изпратиха ни в приемни семейства, а като социален работник, ни беше назначена същата жена, която помогна на моята майка и нейните братя. Тя реши да ме осинови, когато бях на 17 години.
Тогава стъпих на краката си. Завърших, се омъжих се за училищната си любов - бащата на детето ми. Получихме още един син, а съпругът ми се присъедини към пехотинците.
Въпреки това, травмите от детството оставиха последици. И въпреки че имах нормален живот аз постоянно се борих с тревожност и депресия. Опитах да се самоубия, след което бях хоспитализирана.
В психиатричната болницата започнах открито да говоря за проблемите си и да пиша дневник. Пишех през цялото време, в моята стая, в кафенето по време на хранене ... Все още чета записките, когато имам тежък ден, да си напомня през колко лоши неща съм минала и съм оцеляла.
Днес съм разведена. Имам подкрепата на няколко близки приятели. Може би се чудите какво е моето здраве, с оглед на това, че дядо ми ми е баща.
Имам голям риск за всички болести, които съществуват в семейството на баща ми, защото имам твърде много от неговата ДНК. Борих се срещу рак на маточната шийка два пъти и защото моите стави не са развити правилно, вече имам артрит. Един лекар ми каза: "Ти си 23-годишно момиче в тялото на 53-годишна жена".
Моите синове са моята мотивация да продължа напред. Те ме научиха как да се радвам. Сега те са шест и четири години. Те ме мотивират да стана от леглото, за да отида на работа, да продължа напред и да се смея. Цикълът на насилие спря. а децата ми са ми стимул за по-добро бъдеще. .
По-голямата част от живота си прекарах гневна, бясна и мрачна. Но сега това е зад мен. Основах група за подкрепа на хората, които са имали подобен живот на моя. Миналото е минало. Пред мен е моето бъдеще - моята кариера, моята надежда за любов, моите прекрасни синове.
