"Лечението ми започна от 2006 година. Сега ми е лесно да говоря, а освен това съм и преподавател по йога и практикувам ежедневно.
"Винаги съм била човек, който на всяка цена трябва да се справя с всичко. Постоянно си слагах цели, постоянно имах много високи изисквания. Бях амбициозна със страх от провал. Аз не можех да си позволя да се проваля. Ако тръгна да правя нещо, ще го направя на всяка цена. Това рефлектира върху това да съм отличничка, да уча чужди езици, да практикувам спортове, да имам тяло на модел.
Винаги съм имала всичко, моето семейство е изключително, родителите ми са живи и здрави, но днес за пръв път чуват моята история, за което им се извинявам. Много хора я разбират днес за първи път.
Не съм имала силата да го кажа по-рано. В семейството имах всичко нужно - училище, екскурзии, материални неща. Нищо не ми е липсвало. Но и не са ме питали "Щастлива ли си?", "Кой е твоят идеал?" - неща, с които да се докоснат вътре в мен. Свикнах да си изживявам нещата сама.
Имам брат, който също ми повлия негативно, защото той е с 9 години по-голям от мен и ми е оказвал влияние със своя начин на живот като дете - каква музика да слушаме например. Но той винаги е харесвал много слаби жени. Аз бях нормална, не бях пълна, като сега, но плюс 3-4 килограма. До тук всичко е наред.
Имах приятели, ухажори, всичко. Заминах за Франция да следвам, знаех езика, нямах бариери, но останах сама и учех по 12 часа на ден, за да завърша с отличен. В града, в който бях, момичетата не се бояха от външния си вид, бяха по-закръглени. Хапвах си и аз. До един ден, в който прекалих с храната, не можех да заспя и повърнах храната.
Сама го предизвиках. Така предизвиках лекота и започнах да го правя и при следващи преяждания, защото обичам да ям, лакома съм.
Всичко изглежда на шега и смятаме, че го правим само когато си искаме.
Правех го вечер, за да имам сили да уча през деня. Пазех си зъбите, знаех, че се развалят, стараех се да съм добре, което говореше вече за психически проблем.
На събирания с роднини и приятели нямаше проблем. Не повръщах. Но после спортувах до изтощение. Проблемът започваше, когато оставах сама. Имах ниска себеоценка за себе си. Никога не съм имала самочувствие. Започнах да се самолекувам след година. Исках и с това да се справя сама. Направих си календар кога повръщам, кога не, анализирах. Събота и неделя беше най- зле, когато не съм на училище.
Тази болест става психологическа зависимост като наркотиците, хазарта, повръщането премахваше напрежението. Не можех да покажа слабости като пиене и друго. Изяждах по 5000 калории за полови час. Не се усещаше вкуса на храната, по-скоро е двигателния процес. Вече ядях с идеята, че ще повръщам. Най- калоричните неща ядях.
При булимията с години може да не се забележи нищо от околните.
При самолечението осъзнах, че съм зависима и правя нещо ужасно, не можех да се понасям, започнах да изпитвам вина, може да се стигне дори до самоубийство при някои. Косата не ми растеше, изчезна ми цикълът, чувствах се болна, безжизнена.
Върнах се в България и видях, че няма да се оправя сама, отидох на психолог. Хората не осъзнават, колко страшна е тази болест, тя не е от суета, прикрива се и може да продължи с 20 години.
Опитвах се да намаля пристъпите, когато се влюбих. Бях готова да му се доверя. Споделих му, искахме да имаме деца и трябваше да съм добре. Когато му казах през 2006 година, той не беше спал, четеше литература, разплака се, осъзна колко тежък е проблема.
Не ме е съдил, каза: Ще се справим. Заведе ме при специалист, ходехме дори заедно и ме подкрепяше. Той осъществяваше контрола да не ходя да повръщам след хранене, помагаше ми в избора на храна. Семейството е много важно в помощта. Така се справих лесно. Бях обичана и обичаща.
Любовта лекува, защото тя е това, което липсва, за да започне едно хранително разстройство.
При лечението започнах дори да отслабвам, защото вече се хранех пълноценно и здравословно."
Друга болест е хиперфагията - прекомерното преяждане, което също е вид психично заболяване, казват специалистите, гостуващи при Гала. То също е предизвикано от вътрешна емоционална липса.
Орторексията пък е залитане по подбора на "специална" храна. По вманиачаване по здравословно хранене. Това става проблем, когато ти започваш да мислиш само за храната, не и за отношенията си с хората.
Такива болести се лекуват дори с психотерапия и йога, обясни пострадалата и излекувана вече Стела.
