Роси от Варна изпрати описание на невероятните си житейски премеждия, пише 24 часа. Ето го:
Майка ми била в 8-ия месец, когато отивали на гроздобер.
До годинка са ме чакали да умра
Не съм се хранила добре, не съм растяла. На годинка съм се покрила с големи циреи и след като са се изчистили, съм започнала да ставам човек, както казваше майка ми.
Родена съм в китно селце в Добруджа, но сме се преместили във Варна.
На 4 г. примабалерината г-жа Стойчева, наша комшийка, ме взе в балетната школа. Тя искаше да ме праща в училището в София, но баща ми не разреши, защото балерините били с лоша репутация. После тренирах художествена гимнастика, имам грамоти и отличия. Но татко по същата причина не ме пусна на лагер с националния отбор, който се готвеше за олимпиадата в Токио. После татко ни напусна и с майка и сестричката ми трябваше да се издържаме. Записах вечерна гимназия и станах сервитьорка, после бях шивачка и така завърших.
Първата ми любов бе гимнастик, който учеше в Морското училище. Но се омъжих за друг след 3-годишна връзка. През ноември 1965 г. ми спря мензисът, прегледаха ме 5-6 доктори и казаха, че в корема ми имало три образувания. Лежах 5 месеца и когато влязох в петия месец, ме оперираха. Няма да забравя тази операция. Бях на 20 г., събраха се над 50 лекари.
Имала съм кисти на яйчниците, а медицината отрича забременяване с кистозни яйчници. Проф. Илиев ги изчисти, затвориха ме и продължих да лежа. Моето лудо момиченце се роди 1,7 кг и стоях още месец, докато наддаде.
След 6-7 месеца започнаха кръвоизливи. Бяхме на разходка в Морската градина и не знам какво е станало, но се озовах в болница. Една година се мъчеха да ме спасят от тези коварни кръвоизливи и организмът ми много отслабна. Почнаха да се нижат болести - хепатит, перитонит на гениталиите. Д-р Хубенов ме взе под крилото си и за едно денонощие ми направи 11 пункции без упойка, защото черният ми дроб не разрешаваше упойка. Така ме спаси.
Но ми откриха миома. Не можеха да оперират, понеже бях станала 35 кг с много силна анемия. Един месец ме засилваха и легнах за втори път под ножа. Оказва се не само миома, но и начален стадий на рак на матката. Направили хистеректомия. Събудих се, но не можех да ходя.
Изписаха ме със страшната диагноза. По него време нямаше химиотерапии. С йога се възстанових за 1 г. Но каква съпруга бях? Никакво желание за секс, вглъбих се в себе си. Станах треньор по спортна гимнастика, после спортен организатор на здравните работници. Почти всяка неделя имаше работнически състезания. Още стоят купите, които печелехме.
През 1978 г. станах студентка в спортната академия - задочно, и се дипломирах като учител. 10 години живях спокойно без болести и се радвах на живота. През 1990 г. се разболях от пневмония, която премина в ТБЦ. Мина и това, възстанових се. Но скоро ми оперираха лявото коляно (гонартроза). През 2004 г. влязох в интензивното след припадък. По случайност съпругът ми си бе у дома и това ме спаси от масивен инфаркт. Така в моето здравно досие се намеси нова болест - ИБС микроваскуларна форма.
Не съм се разстройвала, че организмът ми е толкова болен. Всеки ден ставам в 6 часа, пускам си музика и започвам комплекс от упражнения. Но животът ми се промени.
Съпругът ми заживя с друга
Не му се разсърдих, не бях пълноценна съпруга. А и той не ни забравяше. Като се върнеше от рейс, ни носеше подаръци. Бяхме разделени 8 години. Не знам какво му стана, но един ден си дойде у дома и не се върна при другата. Наново сключихме брак. Дъщеря ни се омъжи, роди ни се внук Димитър. Бяхме на седмото небе. Щях да забравя, че имам още една операция - на дебелото черво. Като са ме оперирали от карцином на матката, са ми оставили маточната шийка, като са я прикрепили към дебелото черво. Така тя ми направи беля. Но животът продължава. Аз много бързо се възстановявам. Казвам си: “Нищо ти няма. Добре си. Ще се оправиш”, и става.
През 2008 г. пак попаднах в болница. Отидох на преглед за кръвното. Изравнявах границите. Като ме прегледа, лекарят каза: “Хващай самолета за “Токуда” в София. Само там ще те оправят.” Зет ми ме закара, приеха ме и на операция. Коремната аорта всеки момент ще се спука. Направили ми резекция и пластика. Когато ме изкарвали от операционната, ми спира сърцето. Лекарят почнал изкуствено дишане и масаж.
Но нова беля - спукан далак.
Пак в операционната и съм изпаднала в кома за 13 дни. После съм станала от леглото и съм поискала да отида до тоалетната.
Прибрах се във Варна и започнах моя начин на живот - гимнастика, танци, басейн. Получих две хернии и бях оперирана. Работех като учител, застрахователен агент, продавач на “Цептер”, брокер на имоти. Минута свободна нямах.
След операцията мъжът ми съвсем се предаде. Разболя се от белодробен карцином и го оперираха в София. Мина добре, нямаше разсейки, но се отчая, затвори се и реши, че вече не му се живее.
А при мен дойде ново заболяване - карцином на пикочния мехур. Започнах лекарства. Всеки месец ми правеха цистоскопия. Влизаха в мехура и почистваха, по-точно изгаряха раковите клетки. За 1 година нищо не излезе и решиха - операция. По това време съпругът ми почина.
През октомври 2011 г. ме оперира проф. Петкова. Успешно, само дето десният бъбрек почти не работел. Сложили ми уретер, след това 6 месеца химиотерапия. Още 2 години цистоскопия на всеки 3 месеца. Оказа се, че съм изгонила рака. Продължих
моя начин на живот - гимнастика, танци, басейн. След една година ми звъни телефонът. Чувам глас: “Излез, пред вратата съм.” След 50 г. пред мен стоеше първата ми любов. Той бил братовчед на моя приятелка, а пред нея бях споделила, че много искам да го видя. Тя му описала моите болести и перипетии. Той ми инсталира компютър с програма за лекуване и ми направи билки, лекуващи рака. След това все беше до мен. Даде ми криле, жажда за живот.
Но пак лоша новина. Имах тежест в гърдите, кръвното играеше, подуха ми се глезените. Отивам на кардиолог и ето ме пак на операционната маса.
Сложиха ми стент на главната артерия. Но хич не ми пука, излязох от болницата и продължих своя си живот - гимнастика, танци, басейн.
Равносметката ми е, че съм рязана 10 пъти на корема. Имам 30 пълни упойки. Сега ми предстоят 2 операции за херния, но трябва да минат 6 месеца от последната интервенция. Работих по заместване цяла учебна година и за своята 70-годишнина през декември си подарих пътуване до Дубай на гости.
Дано с моя разказ да вдъхна вяра в живота.
