При един мъдрец дошла млада, красива девойка,цялата била обляна в сълзи.
- Какво да правя? - През сълзи попитала тя-. Винаги се опитвам да се отнасям добре с хората, никого не наранявам, помагам с какво мога. И въпреки че с всички съм добра, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и иронични усмивки. Дори някои се отнасят открито враждебна с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно!
Консултирайте ме какво да направя!
Мъдрецът погледнал с усмивка и казал:
- Свали дрехте си и се разходи из града така!
- Полудяхте ли ?!
- Ето виждаш! - усмихнал се отново мъдрецът. Да покажеш голо тяло пред хората се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е отворена като тази врата. Всеки, който пожелае влиза в твоя живот и вижда твоите достойнства като отражение на собствените си пороци, той се старае да те обиди, оклевети, унижи. Не всеки има смелостта да признае, че някой е по-добър от него.
- Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как разцъфват пъпките, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, Откривай сърцето си пред хората бавно и незабележимо.
Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро. "Момиче, не хвърляй бисерите си пред свините!"
