На 79-годишна възраст тежко онкологично заболяване отне живота на проф. Александър Лилов .
До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/, отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания.
Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник "Правда" се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.
Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега". От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на БСП.
През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание "Понеделник”./
