С тежка скръб и огромно уважение спортната общност в България и по света се сбогува с легендата на вдигането на тежести – Норайр Нурикян. Той беше първият български олимпийски шампион и единственият ни двукратен златен медалист в този спорт.
**Пътят към вечността**
Норайр Нурикян е роден на 26 юли 1948 година в Сливен. Първоначално се занимава с баскетбол, но поради ниския си ръст решава да се насочи към щангите. Това решение се оказва съдбовно, тъй като в родния му град по онова време тренира Иван Абаджиев – треньорът, който ще превърне България в световна сила във вдигането на тежести. Под ръководството на Абаджиев, Нурикян се превръща в една от най-ярките звезди на спорта.
**Златните години**
Кариерата на Норайр Нурикян е изпълнена с триумфи. Той е първият български спортист, спечелил олимпийско злато – на Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година. Четири години по-късно, в Монреал (1976), той повтаря успеха си, като по онова време олимпийските игри са били и световни първенства. Така Нурикян става единственият двукратен олимпийски шампион в историята на българското вдигане на тежести.
Освен олимпийските титли, Нурикян има и впечатляваща колекция от медали от световни и европейски първенства. През 1976 година той постига уникален „трипъл“ – злато от Олимпиадата, световното и европейското първенство в Берлин. Общо в кариерата си той извоюва 55 медала – 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Нурикян подобри и 5 световни рекорда, като остави траен отпечатък в историята на спорта.
**Наследството на Нурикян**
След края на активната си спортна кариера, Норайр Нурикян продължи да допринася за развитието на вдигането на тежести. Той работи като помощник-треньор на Иван Абаджиев, а по-късно става старши треньор на националния отбор (1989-1993). Под негово ръководство България печели 4 олимпийски медала на игрите в Барселона през 1992 година, включително златото на Иван Иванов.
Нурикян беше и успешен администратор. Той заема поста генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), а също така е вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на Българския олимпийски комитет.
**Признание и награди**
За изключителните си постижения Норайр Нурикян беше награждаван с най-високите отличия. Той е носител на ордените „Герой на социалистическия труд“, „Георги Димитров“ и „Стара планина“. През 2022 година, по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести, той дарява медалите си на Музея на спорта.
Нурикян беше избран за почетен професор на Ереванския университет, а в края на 2023 година Община Сливен преименува залата по щанги в града на „Норайр Нурикян“. Беше планирано той лично да открие залата в края на януари 2024 година, но съдбата реши иначе.
**Човекът зад легендата**
Норайр Нурикян беше не само велик спортист, но и човек с огромно сърце, чувство за хумор и невероятна харизма. Той беше сладкодумен събеседник, верен приятел и вдъхновение за поколения български спортисти. Неговото наследство ще живее вечно в сърцата на всички, които го познаваха и възхищаваха се на неговите постижения.
България загуби един от най-великите си синове, но Норайр Нурикян ще продължи да живее чрез спомените и медалите, които остави след себе си. Неговата история е доказателство, че с упоритост, талант и вяра човек може да достигне върховете, не само в спорта, но и в живота.
*Сбогом, Ноно! Ти ще останеш завинаги в сърцата ни!*
