Известният български художник Никола Манев почина в събота вечерта в Париж след боледуване, съобщава БТА ро информация от сина му Александър Манев.
В четвъртък художникът не се почувствал добре и тръгнал без придружител към болницата. На входа на болницата той припаднал пред лекарите с мозъчен инсулт, поясни синът му Александър.
Никола Манев ще бъде погребан в България, съобщават още от семейството му.
На 28 август творецът трябваше да навърши 78 години.
Никола Манев е отрасъл в Чирпан, където в началото на новото хилядолетие създаде художествена галерия “Никола Манев”. Разположена е в стара възрожденска къща, построена през 1867 г. в горната махала на Чирпан в типичен пловдивски архитектурен стил от средата на ХІХ век със симетрично разположени вътрешни помещения.
През 2000г. художникът купува къщата и я дарява на общината. По негово настояване тя е реставрирана и превърната в галерия. При откриването й, Никола Манев дарява 20 от най- известните си творби, с което постави началото на нейния фонд.
Освен постоянната експозиция с творби на известния художник, в галерията е експонирана сбирка от кристали дарени от г-н Илия Делев - българин живеещ в Бразилия. Периодично се организират прояви съвместно с Общинска художествена галерия. Основен приоритет на галерията е даване на допълнителен тласък на културния живот в града и стимулиране работата на местните творци.
На въпросите кой ходи в Чирпан Манев отговаря следното: Тук на тази черна, хубава, магична земя е роден най-големият поет на България Пейо Яворов. И всеки трябва да стори тук поклон.
Своя хъс пък обяснява с чирпанската кръв в жилите си. "Ако й се направи анализ под микроскоп, убеден съм, че там ще има 30 на сто повече червени кръвни телца, отколкото във всеки друг човек. Чирпан, това е българската Сицилия", разпалено обяснява творецът, който живее и работи в Париж.
Бил съм в много страни - цяла Европа, Америка, Африка съм обиколил, но винаги в сърцето ми е земята на Чирпан, като мистично видение... Това е моята рехава горичка, която винаги е била пред очите на Майстора. Този чернозем край града, пресекох само тази година 20 пъти. Имам чувството, че земята е от шоколад, имам желание да сляза от колата и да ям от нея. Във Франция и Холандия земята няма тоя цвят.
Художествената галерия "Никола Манев" в Чирпан
Аз обичам Франция, не мога без нея, в Холандия са децата ми, но в българската земя има нещо толкова топло, толкова южно, че съм страшно щастлив дори когато си я представям. Някои викат: тоя е луд, какво гледа тия стърнища, тия кози... А на мен това ми е храната, това ми е Лувърът, това ми е Версай, тук ми е силата.
И си казах, ще си продам и последната риза, но тази къща, която аз обичам от детските си години, тази къща ще бъде моя, колкото и пари, каквато и жертва да направя. А бяха много пари, струваше 28 000 долара. Къщата беше пред разруха. За ремонт трябваше да се дадат горе-долу още толкова.
След 6 месеца дълги разговори с мои колекционери и приятели, тъй като аз пари нямам, моите пари са в картините, успях да ги запаля с идеята. Направих това дарение, понеже съм убеден, че любовта няма нужда от думи, а от доказателства.
На България не бива да обръщаме гръб, а да тръгнем с лице към нея. Много българи я загърбват - викат, мани я тая загубена страна, отиват в чужбина и мигновено я забравят. Аз не търся слава, нито искам да ми ръкопляскат. Честен кръст, правя го, защото дълбоко съзнавам, че всеки трябва да направи нещо за своята родина, и то да го направи с кеф.
