На 40 животът едва започва, а на 50 вече обобщавате междинните резултати. Именно тези мисли все повече навестяват женската глава, когато възрастта неумолимо напредва. Все още на 40 и 45 години една жена има шанс да промени живота си. След петдесет мнозина просто се примиряват с неизбежното. Фигурата неумолимо пълзи в ширина, има все повече бръчки по лицето, копнеж и разочарование в погледа. За какво съжаляват жените над 50? Защо женската вярност е толкова важна дори след тридесет години брак?
ЖЕНСКА ВЯРНОСТ
Днес няма да изненадате никого с разнообразието от отношения между мъж и жена. Някой предпочита отворена връзка, друг има брак "с гости". Всеки избира удобни условия за себе си, така че партньорът да не пречи на личния растеж и развитие.
В наши дни на първо място не е семейството като клетка на обществото, а индивидуалността. Семейните ценности са претърпели такива промени, че понякога е трудно да ги наречем семейни ценности. Жената в съвременния смисъл не е чистачка и готвачка, а напълно независим човек.
Когато нашите майки са били възпитавани, основите са били съвсем различни. „Пази роклята си като нова, а честта - непокътната“ - така нашите майки бяха инструктирани от своите майки. И всяко 18-годишно момиче вярваше в истинската любов, като в приказките.
Но какво оставаше от тази приказка след 10 години брак? Тогава приказката просто се превръщаше в ежедневие - а жената като магаре в кръг: работа, дом, деца. Жената дори не можеше да помисли за себе си, за своите желания. И какви толкова желания можеше да има, освен да прекара ваканцията си на село? Така че милиони жени живееха без право на мечти.
ЖЕНСКА ВЯРНОСТ
А тънката червена линия в живота на една жена беше нейният избраник - нейният законен и единствен съпруг. Разводите не бяха добре дошли, така че главата на семейството трябваше да бъде търпян под всякаква форма. Дори пиян, дори раздаващ юмруци.
И сега към жената без мечта добавете една неудовлетворена жена. Е, за какво можете да мечтаете, когато брачният дълг е по-скоро равен на тежък труд?
Но пръстенът на пръста не лишаваше жената от нейната привлекателност. И другите мъже често го забелязваха. Но въпросният стереотип бе дълбоко "набит" в главата за пазителката на семейното огнище и верен спътник за цял живот. Той лишаваше жената дори от възможността да помисли дали да приеме ухажването на друг мъж. Категорично „не“ прозвучаваше в 99% от случаите.
Все пак имаше онзи прословут 1% от жените, които се решаваха на лек празничен романс или служебна афера. В дълбините на душата си те разбираха, че след пет години ги очаква същият живот, само лицето на селянина на дивана ще бъде различно.
Но от друга страна, тези жени имаха сериозен аргумент: „Ще има какво да си спомням на старини". За разлика от повечето им приятелки, които оставаха верни на мъжа си на дивана. И те никога не бяха познали щастието да мечтаят и да желаят. И просто да знаят, че може да бъде някак различно.
Каква според вас е ролята на жената в обществото и семейството? Напишете вашите мисли в коментарите.