Преди 24 години бях младо момче, лудо влюбено в момиче на име Кира. Не можех да живея и ден без нея.
Отидох вкъщи да взема нещата за изписване и когато се върнах, открих, че Кира е изчезнала, оставяйки децата. Веднага се обадих на родителите ми, които живееха наблизо. Майка ми и баща ми пристигнаха след 15 минути и казаха, че ще помогнат с внуците. Дори казаха, че е добре, че Кира си е тръгнала сама, без скандал.
Децата ми растяха бързо. Докато се усетя, завършиха училище с медали. Сега синовете учат: Единият за адвокат, другият за програмист, а дъщерята за зъболекар. Невероятно се гордея с тях. Вече са възрастни и самостоятелни, често ми помагат, дори финансово.
Както разбирате, никога повече не се ожених. Отначало просто нямаше време да мисля за това, след това вече нямаше желание. Преди година на вратата ми се почука. Отворих и видях Кира. Изглеждаше сякаш е остаряла с 40 години. Поканих я вкъщи, почерпих я с чай и бисквити и след 15 минути съжалявах.
Кира каза, че осъзнава грешката си и иска да се извини на мен и на децата. Тогава тя заяви, че няма къде да живее и че се надява на моята помощ. По-нататък - нещо повече: Тя искаше да й давам част от заплатата си всеки месец. За какво - Не е ясно.
Изритах я от вратата и й казах да не смее да се появява близо до деца, ако е само за да иска нещо от тях. Тя подаде молба за издръжка, но разбира се, загуби в съда. Дъщерята, виждайки майка си за първи път, каза:
– Знаеш ли, Кира, винаги съм завиждала на приятелите си, когато ми разказваха как споделят тайни с майките си, носят техните неща или се гримират. Винаги съм мечтала да усетя майчина топлина, исках да знам какво е да имаш възрастен приятел в семейството. Но сега, след като видях каква си, мога уверено да кажа: Ако имах избор, бих избрала отново да живея живота си без теб. Нито един ден с теб!
