Преди време аз и съпругът ми оставихме дъщеря си при баба й и отидохме на работа, за да й осигурим по-добро бъдеще и да спестим пари за нейното образование. За пет години успяхме да спечелим повече от планираното.
Съгласих се, защото беше добра идея. Мечтаехме, че като се пенсионираме, ще пътуваме и ще се радваме на живота. Но, за съжаление, съпругът ми внезапно почина от инфаркт и аз останах сама. По това време дъщеря ми вече завършваше университет. Апартаментът ми носеше добри доходи от наем и постепенно спестявах пари за в бъдеще.
Когато Галя се приготви да се жени, тя доведе зет си и ме помоли да им дам този апартамент, за да не наемат. Съгласих се, защото не беше жалко за дъщеря ми, въпреки че наемателите плащаха добри пари - пет хиляда лева. След сватбата те се преместиха в апартамент, но въпреки очакванията ми съпругът на Галя се оказа не толкова добър, колкото си мислех.
В продължение на няколко години той дори не направи основен ремонт, а доходите му бяха много посредствени. Те винаги намираха извинение за молбите ми да помагам с домакинската работа. Галя каза, че нямат време, а зет й винаги е „зает“.
С времето разбрах, че ми става все по-трудно да се справям сама, особено когато се пенсионирах. Галя продължи да игнорира молбите ми за помощ. Дори когато неочаквано пристигнах при тях без предупреждение, установих, че те седят, наслаждават се на сериали и играят на компютърни игри, а апартаментът е целият в безпорядък. Тогава реших да поговоря сериозно с дъщеря ми:
- Галя, дадох ти апартамент, но в замяна нямаше помощ. Как е възможно това?
- Мамо, не бъди егоист. Сега вече ни е трудно!
Въпреки това те продължиха да живеят живота си, забравяйки за мен. Но всичко се промени, когато припаднах на път от пазара от жегата. Минувачи ме взеха и ме закараха в болницата. Когато се обадих на Галя, тя отново се извини - каза, че не може да дойде, защото очаква гости.
Прекарах четири дни в болницата и през цялото това време дъщеря ми ми се обади само веднъж. След изписването най-накрая реших да действам. Отидох при тях и казах:
— Освободете апартамента, намерих нови наематели. Те ще плащат повече!
- Мамо, как можеш? Къде трябва да отидем?
- Какво мога да направя? Не ми помагаш, не ми даваш пари. Когато умра, тогава ще получиш апартамента. Междувременно можеш да ми платиш наема, ако искаш да останеш.
Започнаха да крещят, че е твърде скъпо и скоро се преместиха в едностаен апартамент в покрайнините. Сега са ми ядосани. Наскоро намекнах на Галя, че ако продължат да се държат по този начин, тогава няма да им оставя и апартамента като наследство, а ще го завещая на някой, който ще се грижи за мен.
Мислите ли, че постъпих правилно в тази ситуация?
