Интервю с д-р Красимир Недялков, онкогинеколог, началник на отделение в Първа АГ болница „Св. София”.
- Д-р Недялков, каква е препоръката ви за правилното поддържане на интимната хигиена ?
- Влагалището и половите органи на жената по принцип се защитават от млечнокиселите бактерии, които произвеждат млечна киселина.
- Има ли други причини, поради които микрофлората на влагалището страда ?
- Естествената микрофлора на влагалището се нарушава най-често от внасянето на някаква външна инфекция, която е достатъчно жизнена и активна, за да може да преодолее млечнокиселите бактерии. Това става най-често при интимен контакт със заразен партньор - има доста вредни микроорганизми, които се предават по полов път.
Най-тежките колпити, възпаления на влагалището, се получават при жени, които правят анален секс, защото най-зловредната флора от дебелите черва се прехвърля във влагалището. И тогава няма спасение, на практика не се лекува. Винаги остава едно течение. Или ако може да се излекува, става изключително трудно.
Вторият фактор, който води до нарушаване на влагалищната микрофлора, е възрастта и липсата на хормони, на естрогени. Тогава млечнокиселите бактерии, които се хранят от въглехидратите, произведени от клетките на влагалището под въздействие на хормоните, започват да губят възможността да се хранят и да произвеждат млечна киселина. По тази причина влагалището при възрастните жени започва да придобива особен вид, т.нар. сенилен колпит. И проникването на различни микроорганизми е много улеснено, дори на най-банални, които иначе не би трябвало да причиняват никакви заболявания.
Третият фактор е свързан с прилагането на антибиотици, които унищожават заедно с вредната и естествената, полезна млечнокисела флора.
- По какви признаци се разпознава нарушеният баланс на влагалищната микрофлора?
- Жената започва да усеща сърбеж, щипане, парене, болки. При уриниране има парене, при полово сношение се изпитва болка. Наблюдава се и изтичане на обилен патогенен влагалищен секрет със специфична неприятна миризма и жълтеникав цвят, може да е примесен с кръв. Това нещо най-често кара жените да потърсят помощ от гинеколог.
- Какво е лечението при такъв тип влагалищни дисбактериози?
- Ако дисбактериозата не е колпит, причинен от някакъв специфичен агент, който може да бъде лекуван, е добре да се прилагат препарати, съдържащи млечнокисели бактерии или млечна киселина. Старият подход препоръчваше промивки с млечна киселина. Днес вече това се оказва не много подходящо. По-добре е да се ползват специални препарати, които съдържат млечнокисели бактерии. Поставени във влагалището, те възстановяват естествената му микрофлора. „Вагилакт” е един такъв качествен, доказан от нашата практика, продукт.
- Колко продължава лечението?
- Общо взето, един курс е около 10 дни, като може да се прави периодично през два-три месеца. Разбира се, преценката е индивидуална, но минимум десет дни трябва да се поставят тези вагинални таблетки.
- Препоръчва ли се при потенциално увреждащи агенти – приемане на антибиотик, практикуване на рисков секс, при посещения на басейни и т.н. - профилактично да се прави такъв курс?
- Говорим за вторична профилактика, когато вече има среща с някакъв агент. Първичната означава да се избягва вредният агент. Тези препарати са подходящи за вторична профилактика, когато трябва да се неутрализира действието на вече наличния вреден фактор.
- Необходимо ли е жената да ходи на гинеколог, ако няма никакви смущаващи признаци, и с каква периодичност?
- Жените, които нямат оплаквания, трябва да ходят на профилактични прегледи един път годишно - от момента, в който започнат полов живот, до 65-годишна възраст. След това може да се разредят профилактичните прегледи - през две-три години.
