Книга, прецедент в историята на кралската журналистика. Даяна и нейният личен свят от нелюбов, в който обичта живее единствено чрез децата й.
(„Даяна. Нейната истинска история”, Андрю Мортън, Изд. Ентусиаст, 2018)
Връзки в Кралското семейство: Кралицата
Връзката ни несъмнено се промени след годежа, защото аз представлявах заплаха, нали така? Възхищавам й се. Копнея да надникна в мислите й, да поговоря с нея, и ще го направя. Винаги съм й казвала: „Никога няма да те разочаровам, но не мога да кажа същото за сина ти“. Тя го прие доста добре. Говори открито с мен. Намекна ми, че причината бракът ни да тръгне надолу, е невъзможността на принц Чарлс да понесе булимията ми. Каза ми го в прав текст. С това сложи точка на разговора, така да се каже. Това ми отвори очите и осъзнах, че всички останали също смятаха булимията за причина за брачните ни проблеми, а не за един от симптомите им. Не споделях много с нея. Не чуках на вратата ѝ за съвет, защото сама знаех отговора.
Разбирам се много добре с тях (родителите на съпруга й), но не държа всеки ден да си пием чая заедно.
Принц Чарлс
Обвиниха (ме) още в самото начало, че съм го спирала да ловува – пълни измишльотини. Изведнъж реши да стане вегетарианец и да не убива животни. Семейството му помисли, че се е побъркал и го зачеркна от редиците си. Не го разбираха и се страхуваха за бъдещето – във всички имения имаше животни, които трябваше да бъдат отстреляни. Ако наследникът на трона не проявеше интерес към тях, щеше да настане паника. Всичко това бе започнало много преди аз да се появя, но в даден момент отново изплува като проблем. Той има този навик – побърква се на някаква тема и не след дълго му минава.
Единственото нещо, с което винаги съм се гордяла – смея да твърдя – е, че никога не съм била самовлюбена. Но Чарлс вечно ми повтаряше обратното; накрая самата аз го повярвах.
Никога не съм искала да се отървавам от никого (от приятелския кръг на Чарлс). Просто се мъчех да оцелея. Когато се оженихме, Чарлс направи избора да не сме постоянно заедно (със семейство Палмър-Томкинсън), (семейство Паркър-Боулс). Той взе това решение; опита се да създаде семейно огнище, но не знаеше как, защото никой не го бе научил. Така че тази негова идея не се осъществи.
(Дрехите на Чарлс) Притежаваше огромно количество и в същото време почти нищо подходящо за носене. Например имаше ужасна пижама „Аертекс“, откровено казано, нелепа, затова му купих копринена, също и обувки. Да, прие ги много добре. Беше на върха на щастието.
(Чарлс като баща) Обожаваше да е в детската стая и нямаше търпение да се върне, за да нахрани бебето. Справяше се много добре. Аз (кърмих) Уилям три седмици, а Хари – единайсет.
(Отношението на Чарлс към Даяна) Веднъж бяхме в басейна в Хайгроув и аз се скарах (на Уилям), а той се обърна и ми се сопна: „Ти си най-самовлюбената жена, която познавам. Мислиш само за себе си“.
Изумих се. Това се случи преди седем години. Отвърнах: „Къде си го чул?“. „О, татко често го казва“. Единственото нещо, с което винаги съм се гордяла – смея да твърдя – е, че никога не съм била самовлюбена. Но Чарлс вечно ми повтаряше обратното; накрая самата аз го повярвах.
(По въпроса за спането в отделни стаи) Хъркането се чуваше през две врати. Събуждаше ме по четири пъти на нощ. После се превърна в навик. На него му дойде до гуша и отиде да спи в гардеробната си.
От: „Даяна. Нейната истинска история”, Андрю Мортън, изд. Ентусиаст, 2018
