Ексклузивно интервю с Мехмет Акиф Алакурт ! Най-харесваният турски актьор у нас е роден на 23 юли 1979 г. в малкото турско градче Орду.
След като завършва основното си образование, през 2001 г. се явява на престижен конкурс за най-добър турски модел, който печели и така представлява страната си на международния подиум, където също постига огромен успех и се класира на почетното второ място в света. От тогава получава прозвището " Принцът на Турция ", като печели огромна популярност не само в родината си, но и в цял свят. Две години по-късно - през 2003-а, пък продуцент вижда в Мехмет потенциал и го кани да участва в сериала "Счупено огледало" (Kirik Ayna) с главна роля. Той успява да я изиграе и така стартира актьорската му кариера. Следват редица други участия в сериали, но този, който го превръща в любимец на публиката и го прави световно-популярен актьор, е хитът " Завръщане " ( Sila ), партнирайки си с Джансу Дере и пресъздавайки образа на Боран ага през 2006 г. От 2008-а пък участва в криминалната драма "Мъжът от Адана" (Adanali) отново в главна роля. Последните му две роли обаче са неуспешни, като през есента на 2013 г. играе в бързо провалилия се историческия сериал "Завоевателят" (Fatih), а през тази на 2014 г. - в също слязлата от екран заради ниски рейтинги мелодрама "Безопасност" (Emenaet). Говори се, че с началото на телевизионен сезон 2016-2017 г. в Турция Мехмет ще се завърне на екран след тригодишна пауза в кариерата си, партнирайки си с Дамла Сьонмез ("Една любовна история" и "Войната на розите") в нов обещаващ проект. Време е да започваме с интервюто!
Чувствам се много добре и съм щастлив! Приключих снимките по последния ми сериал - "Завоевателят" (Fatih), но въпреки това все още съм на негова вълна. Героят ми - султан Фатих, имаше изключително голяма емоционална и сантиментална стойност за мен.
Сериалът претърпя провал и понесе доста критики. Това повлия ли Ви?
Никога не съм позволявал на мненията на хората, голяма част от които въобще незапознати с това, което коментират, да ме сломяват и правят нещастен. Винаги се стремя да гледам на нещата от добрата им страна и да не позволявам на негативните емоции да преобладават в мен.
На какво се дължат според Вас тази критика и този провал на "Завоевателят"?
Критиките дойдоха предимно от хора, които не ме харесват и на които по някакъв начин съм неприятен. Това е нормално. Освен критика, получихме и много добри отзиви за работата ни, които оценявам повече. Статиите, критикували ме, са написани по доста лош начин и представят само една гледна точка, нямаше обективност в тях. Затова не ги взех на сериозно.
А не приемате ли това като реклама на Ваш гръб?
Може и така да се тълкува, да. Обществото е по-настроено да чете негативни новини, негативни статии и негативни коментари, отколкото положителни. Някои "критици" се възползваха от моята популярност, за да се даде гласност на техните "компетентни" мнения. Но много ме нападаха и на лична основа, без да ме познават, без да са контактували по някакъв начин с мен. Не разбирам защо когато не познаваш даден човек, трябва да го критикуваш и да имаш каквото и да е мнение за него. Просто остани неутрален.
Няма такова нещо, обстановката на снимачната площадка винаги е била приятелска и топла, бяхме сплотен и помагащ си екип. А това, че характерът ми до някаква степен прилича на героя ми Фатих, не означава, че съм се държал като него и съм бил един вид султанът в нашия екип.
Как ще отговорите на твърденията, че сте лош пример за младото общество?
Тези, които твърдят подобни неща, са лошият пример за обществото ни като цяло, а не аз. Защото именно те ме обсипват в какви ли не мръсотии, те ме плюят, техните слова са израз на агресия и завист за това, което съм, и това, което съм постигнал. Винаги съм избирал да бъда в неутрална позиция, когато не съм запознат достатъчно добре с даден проблем, но много хора така и още не могат да се научат на това. Ако въпросните хора се мислят за най-добрия пример на обществото със своите грубост и неуважение, че да казват кой е лош и кой добър пример, трябва цялото ни общество да е загубено.
Султан Фатих ли е Вашият любим управник на Османската империя?
Да, затова за мен бе изключително голямо удоволствие да му вдъхна живот в едноименния сериал.
Султан Фатих ми е любим, защото той се отличава с различен начин на управление и подход към обществото. Той е съумявал едновременно да запази многовековните традиции на нашия народ и идентичността му, но и да гледа към бъдещето, да се развива, да върви към новото и към Запада, към Европа. Смятам, че ако той не бе управлявал Османската империя, в момента нямаше да бъдем това, което сме!
Бихте ли искал да живеете по времето на султан Фатих?
Да, бих живял по негово време. Тогава всичко е било по-естествено, по-невинно и по-истинско. Но предпочитам да не се връщам чак толкова назад във времето. Ако имаше машина на времето, бих предпочел да се върна във времето, когато бях дете - преди тридесет-четиридесет години.
Какво се е променило от тогава досега?
Обществото стана по-затворено в себе си, по-егоистично, по-безотговорно. Обществото е разединено и всеки гледа себе си, как да се справи и как да оцелее в този жесток свят.
В Кадърга, Султанахмет. Помня как като малки си играехме около дворецът Топкапъ, беше ни много забавно, изобщо имал съм много хубаво детство.
Бил съм много непослушен и бунтуващ се. Бил съм готов да се боря, ако не съм съгласен с нещо. И винаги е трябвало някой да ме приканва, за да свърша нещо, каквото и да е.
Кой е най-големият проблем на съвременното общество?
Това, че хората си правят лошо взаимно, не се подкрепят, не си помагат. Друг голям проблем е, че сме подозрителни и съмнителни към абсолютно всичко и всеки, гледаме го с едно на ум.
Да живея на върха на някоя планина и като се събуждам да посрещам изгрева, гледайки морето, а вече да изпращам залеза, любувайки се на девствени гори.
Мисля, че не. Но предпочитам да съм сред природата, да общувам с възможно най-малко хора, в затворен кръг. Обичам да чувам шума на вятъра и песента на птиците, а когато съм заобиколен с много хора, това не се случва.
