Притча за вярата и дъжда, за които не сме готови

Днес сме решили да ви представим една притча, за един равин и за вярата в Бог на жителите на селото му.

Било страшна суша. Жителите на едно селце се обърнали към местния равин, за да може той да помоли Бог за дъжд. Той бил така нужен за цялото село, понеже кладенците пресъхнали, растенията умирали от жажда, а жегата била жестока.
- Няма да стане, господ няма да ви прати дъжд, тъй като не вярвате достатъчно, малка е вярата ви - равинът им обяснил.
- Но как така, колко хора сме се събрали, нима вярата ни не е достатъчно силна? - запитала тълпата
- Ако вярвахте достатъчно, то щяхте да дойдете с чадъри...

Наистина, колко е вярата ни? Очакваме чудеса, а те не стават. Искаме да направим нещо, а не вярваме в самите себе си и в способностите си. Дори и чадърите си не носим, а очакваме дъжд...