Живял нявга един именит самурай. Като достигнал пределна възраст, се оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм.
Един ден, все пак се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил почитан съперник, тъй като за него се знаело, че разчита на подлост и провокации за постигането на надмощие. Изправил се срещу стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглата провокация, но старецът кротко го приел.
В уречения час, местния мегдан почернял от хора, дошъл да види кой ще излезе герой от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от баланс, но старецът бил твърд. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил.
Тогава, учениците, които цял ден със свити от раздразненост и омраза сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали:
- Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в дуел да защитите честта си, даже и с цената на това, да го загубите?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай.
- На този, който го е донесъл. - отговорили учениците.
- Същото се отнася и за завистта, гнева и обидите. След като не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си!
