Спорили преди време двамина тибетски монаси - за доброто и злото и за тяхната същина, споделят от NewAge.bg.
Единият казвал,че доброто е всеки път добро и не би могло да стане зло.
Спорили дълги години и всеки път стигали до задънена улица и не можели да определят кое е правда и кое лъжа. Споровете им били твърде разгорещени, ето защо решили да запитат един възрастен човек, когото всички уважавали и ценели, поради опита му. Той изслушал всеки от тях, а после помолил за една монета.
- Какво бих могъл да купя с тази златна монета - попитал той
- Една торба зърно - отговорили монасите.
- Добре, а ако я хвърля в калта, какво ще мога да купя с нея?
- Отново една торба зърно - отговорили леко объркани те.
- А ако я стъпча?
- Пак един чувал зърно - съвсем се объркали те.
- Значи, да ви поясня - нещата трудно променят стойността си. Монетата я запази, дори и в калта и стъпкана тя не промени стойността си. Доброто си остава добро, където и да го сложиш.
- Значи аз съм прав! - радостен възкликнал първият монах.
- Дай монетата на своя приятел - помолил го старият мъдрец.
Монетата преминала в ръцете на втория монах.
- А сега я хвърли в реката - казал старецът.
Погледали как монетата пътува към дъното на реката и изчезва между камъните.
- С тази монета вие можехте да купите чувал зърно и да помогнете на бедните. Когато вие не го направихте, доброто се превърна в зло - и ти си прав.
И така, много често в живота, едно добро се превръща в зло, когато никой не му обърне внимание или не го използва по същността му. Но когато доброто е в нас, то никога не може да бъде победено или променено.
