Живял едно време в мъничко планинско селце дървар с двамата си синове. Съпругата му починала при раждането на второто дете и той сам отгледал двете си деца.
Когато станали доста големи и силни, синовете започнали да помагат на баща си в къщната работа и в грижите за домашните животни, а по-късно се включили дейно и в дърводобива. Бащата бил безкрай удовлетворен и твърде много се радвал на здравите си помощници, които ходели всеки ден с него в гората.
– Единият от вас, ще трябва да си тръгва по-рано от гората за да прибира и храни добитъка, а също така да приготвя и нашата вечеря. – казал бащата, когато ги завел за първи път. – Другият, ще остава и ще ме придружава по пътя с натоварената каруца. – добавил дърварят и силно прегърнал здравите си момчета.
– Аз, ще си тръгвам по-рано! – рекъл веднага по-малкият син. Брат му се съгласил и така вървели нещата известно време, но след няколко седмици малкият брат поискал да си разменят ролите.
– Омръзна ми все аз да се занимавам с къщната работа! Днес, нека бате да се оправя с домакинството. – оплакал се по-малкият брат, а баткото отново нямал нищо против и си тръгнал от гората в ранния следобед. Мърморкото останал с баща си.
Когато се скрило слънцето зад хоризонта, двамата дървари натоварили каруцата с дърва и си тръгнали към селото, но на първия наклонен завой конят се подхлъзнал и каруцата се преобърнала. За беда се оказало, че не само дървата са се изсипали, но и каруцата им била счупена.
– Отвори ни се доста работа. – рекъл таткото и кротко започнал да поправя каруцата.
– Ужас! Гаден кон! Всичките дърва се разпиляха и ще трябва отново да ги събираме, и пак да ги товарим на каруцата… Как се излъгах днес? Сигурно ще се приберем по тъмно. Как можах да направя такъв грешен избор? – започнал да мърмори младежът и гневно да рита с крак по счупената каруца.
– Стига си мрънкал! – извикал бащата. – И добре ме слушай! Чуй, какво ще ти кажа сине и го запомни! Грешният избор е само един и това е изборът, който ти правиш в момента.Във всеки миг от живота си, по собствена воля или по принуда, всеки човек се намира някъде и е нужно да прави нещо или да не прави нищо. И единственият грешен избор е този, че голяма част от хората все искат да са на някое друго място и да се занимават с други неща в почти всеки миг от своя живот! Това е светът на мрънкащите и недоволните хора. Излез от този свят! Недей да бягаш от настоящия момент, а спокойно го приемай точно такъв, какъвто е и ще откриеш очарованието и красотата на живота!
Притчата е публикувана от vnachevblog.wordpress.com
