Имало едно време един шейх, който имал много ученици. Той ги учел на разни мъдрости, но сред тях бил един ученик, когото шейхът отличавал повече от останалите.
Тази привързаност на шейха към ученика предизвиквала ревност у останалите ученици, защото той много добре познавал всички и веднага разбрал тяхната ревност.
Един ден той събрал всички и им казал:
– Моят любим ученик е по-добър от вас и в поведението и в начина, по който мисли.
Шейхът наредил на слугите да донесат двадесет птици и казал на учениците:
– Всеки от вас да вземе по една птица, нека я отведе някъде, където никой няма да го забележи, нека я убие и след това мъртва нека я донесе при мен.
Всички ученици заминали за да изпълнят своята задача, убили птиците и мъртви ги донесли на шейха, всички до един, освен любимия ученик на шейха. Той не убил птицата, а жива я върнал при него.
Когато шейхът видял какво е направил неговият любим ученик, го попитал:
– Защо не уби птицата, като всички други ученици?
Ученикът отговорил:
– Защото нашият учител каза, че трябва да отидем на място, където никой няма да може да види, но където и да отидем, където и да се намираме, Бог винаги всичко вижда, от него никога не можем да се скрием в нито в един момент. Затова не съм убил птицата и ви я върнах жива.
