Искам просто да бъде намерен човекът, който й е причинил това и … Много хора искат да се саморазправят с него, естествено, че и аз искам. Но първо искам да поговоря с него.
Двамата са били колеги в магазина на мебелна верига от около 6 месеца. „Бяхме на работа. Свършихме в 19 часа и се разделихме на паркинга. Последно се прегръщахме и целувахме… Всичко напоследък беше толкова хубаво, беше перфектно, беше повече от перфектно…“, нарежда тъжно младежът, който беше видимо в шок от случилото се с Вероника. Мартин разбрал за изчезването й в неделя сутринта, когато близките й започнали да му звънят. Той онемял, защото няма обяснение какво може да се е случило.
„В този район наистина е страшно! По принцип я карах с колата, за да не върви пеша. Но не винаги автомобилът е в мен и затова се е налагало понякога да се прибира пеша“, обяснява Мартин пред блиц. И добавя, че за него „не е реално 3 – 4 дни никой да не може да каже нищо“ във връзка убийството.
Мартин е наясно с това, че в първия момент подозренията паднали върху бившия приятел на Вероника. „Знам, че са се разделили още през август-септември миналата година, по нейно желание“, каза Мартин, но предпочете да не навлиза в детайли за причината за раздялата. „Споделяла ми е, че са имали конфликти, но не искам да коментирам, защото това са лични неща“, подчерта младежът.Мартин разкрил „Виждал съм го пред тях да я чака. Лично съм го виждал. Но не можем на сляпо да обвиняваме някого“, категоричен е приятелят и колега на убитото момиче.
С Вероника си допаднали още след като тя постъпила на работа. Първоначално само излизали, но впоследствие скъсили дистанцията. „Виждахме се още през 5 - 6 месеца, но след Нова година нещата се задълбочиха. Но мисля, че тя не споделяше за тези неща с родителите си. Прикриваше, по-точно – държеше в тайна връзката ни. Беше самостоятелен човек", казва още Мартин. И добавя, че е виждал бащата на Вероника два пъти да й носи багаж на работа, но не са се запознавали. При раздялата им на паркинга Вероника казала на Мартин, че се прибира в Никопол, защото на следващия ден – 1 март, баща й имал рожден ден. Разбрали се днес – на четвърти, да се срещнат. „Но… не се видяхме повече“, тъжно казва младежът.
