„Натали, ето каква е работата, сестра ти ще се омъжва!“ – каза ми майка ми, точно в момента, когато пробвах булчинска рокля. Оставаше само месец до сватбата ми със Сашо.
„Добре“, отговорих аз.
Мама се поколеба:
– Дъще, това е, за което исках да говоря. Ние с баща ти наистина не можем да направим две сватби, затова решихме Люба да се омъжи в същия ден като теб. Наталия, нямаш нищо против, нали?
Сякаш ме удари ток. Чаках две години за сватбата си, Сашо и аз внимателно се подготвихме, мечтаех за идеална почивка. И сега ме молят да споделя този ден със сестра ми!
– Не може ли да изчака поне една година, за да имате време с татко да спестите пари? – попитах. „В същото време ще опознае годеника си по-добре.“ От колко време се познават - седмица, две?
Мама се намръщи, явно разочарована от отговора ми.
„Не мислех, че съм отгледала такъв егоист.“ Не искаш ли сестра ти да е щастлива? И за твое сведение се срещат от месец и половина. Люба е влюбена, Васил също иска да се жени, така че какво да чакат? И ето че всичко е готово - залата е резервирана, гостите са същите. Просто ще донесат два плика вместо един. Наталия, помисли за това, не губиш нищо, но за баща ми и мен това е голямо спестяване.
Познавах характера на майка ми и разбрах, че тя няма да се откаже от идеята си. Но нямах идея как да кажа на Сашо за това, че няма да сме сами на централната маса за младоженците и че ще трябва да споделя празника с по-малката си сестра.
Няколко дни се разхождах тъжна, докато Сашо не попита директно какво се е случило. Разказах му всичко.
Първоначално той не повярва, помисли, че се шегувам. Но когато разбрах, че това е истина, също беше много разстроен.
Осъзнавайки, че майка ми вече е решила всичко и разчита да „спести пари“ от нашите сватби, отидох при Люба с надеждата да я убедя, че сватбата в същия ден е лоша идея.
Люба ме поздрави студено:
- Защо дойде? Мама вече каза всичко. ревнуваш ли или мислиш, че само ти заслужаваш щастие?
- Какво общо има завистта? Просто се опитвам да обясня, че можете да изберете друга дата за вашата сватба.
- Не искам да чакам! И защо да чакам? Ако не ти харесва идеята за всеобщо тържество, отложи сама сватбата си“, сопна се Люба.
Разбрах, че нито майка ми, нито сестра ми ще се откажат от идеята си. И двете решиха да развалят най-важния ден в живота ми.
На път за вкъщи си спомних детството ни с Люба. Връстници сме, само с година и половина разлика. Но тя винаги е искала всичко, което имам. Ако се съпротивлявах, майка ми заставаше на нейна страна, а Люба все пак постигна своето.
Но едно е да подаря любимата си кукла или да помогна с домашните, а съвсем друго е да се откажа от сватбения си ден, за който се подготвях толкова много. Организирахме всичко, разбрахме се за всичко. Трябваше само да облека рокля и да отида.
Сега не знам какво да правя. Може би да отменя сватбата изобщо? Просто да подпишем със Сашо в службата по вписванията и отидете някъде в планината.
Какво мислите, че е по-добре: да се съгласите на общо тържество или да отмените всичко и да оставите мама и Люба да се оправят сами?
