Пламен Илиев и Цветан Дамяновски са двамата машинисти, които оцеляха в зловещата катастрофа край Локорско, където два влака се сблъскаха челно. За съжаление, техните колеги загубиха живота си на място.
Пламен е с множество наранявания – три счупени ребра, едно спукано, натъртвания по дясната страна на тялото и скъсани връзки на левия глезен.
„Спя по 2-3 часа на денонощие“, сподели той пред Нова телевизия.
Цветан е пострадал по-леко – с болки в черния дроб, бъбреците и гърба, което той определя като "късметлийски" наранявания в сравнение с тези на колегата си.
Разказ от първо лице: Секунди преди сблъсъка
Пламен и Цветан разказаха за ужасяващите моменти преди сблъсъка.
„Минахме транзит през Световрачене, подминахме спирката на Локорско и влязохме в дясна крива.
Той успял да извика на колегата си, след което двамата реагирали мигновено.
„Извиках да бягаме. Как успяхме да изместим столовете, да отворя машинното и да побягнем – това беше инстинкт. Чух как Цветан задейства влаковата спирачка“, разказва Пламен.
„Чакахме удара“
Цветан обясни, че задействането на спирачката е първата и основна реакция в такива ситуации:
„Това е задължение – когато видиш неравност или заплаха, задействаш спирачката, за да намалиш скоростта колкото се може по-бързо.“
Двамата машинисти се придвижили към задната кабина, за да избегнат директния удар.
„Прегърнахме се и просто чакахме удара. Това, което последва, беше като сцена от филм – блъскане, подхвърляне из цялата кабина. Видях как локомотивът зад нас идва право към нас. Чувах пукане на стъкла и видях искри от контактната мрежа, което ме накара да си помисля, че поне няма да има ток“, споделя още Пламен.
Живот след трагедията
Катастрофата оставя дълбоки физически и емоционални рани у двамата машинисти. Въпреки шока, те намират сили да разкажат за случилото се и да продължат напред.
Пламен и Цветан ще останат герои на железопътния транспорт, доказвайки колко бързо и самоотвержено могат да действат в лицето на смъртна опасност.
