В националната ни традиция кюфтето представлява най-общо казано хубаво смляно месо, съчетано слук и подправки. Формата му е различна – от плоска до топчеста. Можете да го приготвите по-най различнен начин. Кюфтетата се пържат, пекат на скараили в тава на фурна. Някои пък ги приготвят с паниране или варене.
За кюфтета е важно да се знае, че те могат да се приготвят не само от месо. Има всевъзможни варианти на кюфтета от зеленчуци, като такива от картофи, спанак, тиквички, нахут,може и рибени.
В България приготвянето на кюфтетата е залегнало в националната кухня и традиция. Каймата за кюфтетата се мели на мелачка от тлъсто свинско и телешко месо, в пропорция 60 към 40.
Могат да се използват още биволско, овче, магарешко, конско и дивечово месо. Използваното тлъсто свинско е универсално, като негов заместител може да се използва и свинска сланина. Въобще у нас кюфтета без свинска мазнина са сухи.
Във всяка държава традиционните кюфтета се приготвят по различен начин. В Турция например използват телешко или агнешко месо за мелене.
Приготвянето на каймата продължава, като към вече смляното месо се добавят намокрена филия хляб,сол, зрял или зелен лук и яйце. Полученото се омесва добре. Като към каймата в различните региони на страната се добавят различни подправки.
Те могат да са магданоз, черен пипер, чубрица и/иликимион. Към рецептата за каймата могат да се добавят още ориз, настъргани картофи или кашкавал. . Когато се пържат кюфтетата трябва да се овалят предварително в брашно.
Освен универсалните кюфтета, у нас съществуват още много разновидности. Те се определят в зависимост от добавяните им подправки. Кюфтета, подправени с много лют, кълцан червен пипер , се наричат „нервозни кюфтета“. „Татарските” пък са с по-голема големина и съдържат разтопен кашкавал и люта чушка, а понякога можеи гъби, кисели краставички, бахар, и бира.
