Проклятието на деветата симфония

От общо седемте деца в семейството той е сред трите, които успяват да оцелеят. Още като дете той демонстрира творческите си заложби и е едва седемгодишен, когато изнася първия си концерт. 

Към края на живота си Бетовен започва да страда от прогресивна загуба на слуха. Въпреки трудностите, на които е подложен заради това си състояние обаче, той не изоставя музиката и създава най-известното си произведение - Деветата симфония. Финалът му се превръща в идеалната музика за "Одата на радостта" на Шилер, а по-късно става и европейски химн. Малко след написването му композиторът намира смъртта си по време на гръмотевична буря.

В света на класическата музика тази симфония на Бетовен има и друга слава. Именно от него тръгва суеверието, което успява да сплаши големи имена от историята на музиката и до днес продължава да взема своите жертви. Сред тях най-пословичен в своите страхове е Малер, който въпреки всички усилия не успява да избегне силата на проклятието.

Малер

Винаги натрапник и никога добре приет - така се възприема Mалер през целия си живот. Може би това е и причината по-късно у него да се развие склонността му да търси и вярва на суеверията.

През целия си живот Малер е силно впечатлен от творчеството на Бетовен, но докато натрупва известен брой композиции зад гърба си, у него се заражда съмнението, че след като създаде деветата си симфония, ще го сполети съдбата на неговия предшественик. Композиторът, който бил обсебен от мисли за Бог и за когото често казвали, че "говори с Господ по телефона", спира след номер осем и пише произведение, което по същността си е симфония, но отказва да сложи номер и вместо това я озаглавява "Песен за Земята". Убеден, че така е избегнал проклятието, по-късно той все пак пише деветата си симфония и се престрашава да я номерира. Това се случва през 1910 г. Година по-късно, докато работи по десетата, Малер намира смъртта си след нелечимо сърдечно заболяване.

Да измамиш съдбата

Като заложи на нестандартна номерация и така избегне злополучния край, Антон Брукнер се опитва да обърне нещата в своя полза. Австрийският композитор, който създава първото си значително произведение сравнително късно - когато е 40-годишен, получава призвание също със значително закъснение. Втората му симфония се изпълнява 22 години след написването си, Третата - 13, Четвъртата - 16, Петата - 23, а Шестата - 18.

Брукнер оставя симфонии с доста необичайни номера - 0 и 00. Той също е суеверен по отношение на деветия номер, но неговите опасения идват от това, че симфонията му е в същата тоналност като тази на Бетовен. Явно притесненията му са били основателни, защото успява да завърши само първите три части от десетата си симфония, преди да умре.

Без да се опитват по какъвто и да било начин да избегнат проклятието, негови жертви стават Шуберт и Дворжак. Шуберт има зад гърба си девет симфонии, от които най-известната е осмата, останала позната като "Недовършената", защото си остава съставена само от две части, въпреки че след като ги композира, Франц живее още шест години, но така и не я дописва.

Създателят на "Американският квартет" и "Русалка" Антонин Дворжак написва най-внушителното си произведение "Из новия свят", което се оказва деветата му симфония. И скоро след това умира от сърдечна недостатъчност.

Щастливите оцелели

За да може едно правило да се наложи, то трябва да има и своите изключения. Този принцип може и да не се прилага за проклятията, но примери за спасили се от проклятието на деветата симфония не липсват. Сред редиците на щастливците, които са оцелели, въпреки че са посмели да предизвикат съдбата, се нарежда Дмитрий Шостакович, чиято музика периодично е забранявана заради смени на режима в СССР. Той успява да създаде 15 симфонии и да остане незасегнат.

Други посягат към петолинието със страх, но не се отказват да премерят силите си с наложилото се поверие. Филип Глас, заел се да популяризира арт музиката, си признава, че гледа по-бързо да направи прехода между последните си композиции и пише двете си симфонии след деветата с най-голямата скорост, която може да си позволи. И все още не е много убеден, че е преминал на безопасната страна.

Хайдн и Моцарт, които имат съответно по 104 и 41 симфонии, не се считат подвластни на проклятието, защото Бетовен оставя злокобния си отпечатък върху тази музикална форма по-късно във времето.

Каква е тайната на Лайф Сегерстам и Роуан Тайлър, не е ясно и до днес. Двамата композитори имат завиден и много ползотворен творчески път. Първият създава 253 симфонии, а вторият - 265.