Едва ли е нужно да казваме кой е проф. Александър Чирков, който иска отново да се върне в политиката.
„Ако намеря поне двадесетина души, които не мислят само за собствения си джоб, а за обществото, бих се върнал в политиката.
Чирков е име не само защото е сред популярните личности на България, а и защото е спасил от явна смърт стотици наши сънародници. В своята автобиография той е записал:
„Националност: български и германски гражданин. Дата на раждане: януари 27, 1938 г. Месторождение: Лом, България. Семейно положение: женен”. А в Уикипедия пък четем: „Александър Асенов Чирков е български лекар и кардиохирург. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там лекар в Университетската болница, специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в Алабама в САЩ, после се прехвърля в Западна Германия – в университетите във Франкфурт на Майн и във Фрайбург. От 1981 г. е професор в последния.
Първата си сърдечна операция прави през 1968 г. в Западен Берлин. През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев – тогавашен ректор на Медицинска академия и заместник-министър на здравеопазването.
Две години по-късно извършва първата в България и на Балканите сърдечна трансплантация.
Създател е на болница „Света Екатерина” и на българската школа по кардиохирургия. Продължава и сега да оперира в болница „Токуда”. Твърди се, че е от ромски произход, както и съпругата му”. Но… по този въпрос професорът не говори нищо. Най-голямата радост в живота му си остава семейството. Той живее заедно с германката Мариане във Фрайбург почти половин век. Порасналите му деца са на ръководни постове: Катрин – дъщеря му, е в сената за образование в Хамбург, а синът – Александър, е в европейската комисия по вътрешна търговия в белгийската столица. Може да се каже, че медицината е фамилна професия в рода му. Братът на баща му е завършил медицина в Хайделберг – Германия, през 1943 г. и затова след завършването на образованието си у нас той специализира при него. Бабата на дядо му, Василиса Чиркова, която е от гръцки произход, е била професор по медицина и лекарка на семейството на Толстой в Русия.
Професорът е добре известен със своя безкомпромисен език в медиите, докато като народен представител в Седмото Велико народно събрание кротко седеше на първата банка в средата на пленарната зала, където място беше заела тогавашната група на СДС. За него проблемите на родното ни здравеопазване са болезнени, още повече че, както сочи изследване на Европейския здравно-потребителски индекс, родината ни е последна в класацията.
Според него това дередже е благодарение на „пълното безхаберие на управляващите, които 20 години не си мръднаха пръста да направят реформа в здравната система
А можеха да дойдат много пари от ЕС, защото там се мисли и работи на принципа на солидарността. Както сега се намериха средства за бежанците, отдавна щяха да бъдат предоставени и достатъчно пари за здравето на хората в най-бедната държава на съюза”.
Нещо повече – Чирков дори не е почувствал правените реформи в родното ни здравеопазване, с изключение на малкия напредък при правителството на ОДС, когато:
„Аз заведох тогавашния здравен министър д-р Никола Василев в Германия и го срещнах с немския здравен министър. По взаимна уговорка у нас дойде група от германски специалисти и със зам.-министър д-р Илко Семерджиев беше създадена Касата. Но не каквато е сега – а напълно самостоятелна, която беше в състояние да поема всички разноски на пациентите за лечението им”.
Ама в България нищо не се прави както трябва.
Политиците ни само се показват като факири в празни риторики. И докато са изпълнени единствено със завист, омраза и стръв за отмъщение, нищо няма да мръдне напред.
При управлението на министър д-р Петър Москов остро изникнаха проблемите на Спешната помощ, в това число и побоища над медиците в нея. Това също не убягва от погледа на проф. Чирков, който твърди: доведох хора от Бремен, те изготвиха концепция за 200 000 евро за модерна „Бърза помощ”. Но не взеха нито стотинка за труда си. Ние още не бяхме членове на ЕС, но аз намерих спонсори от Австралия и Швеция, които ни подаряваха 85 млн. евро да си направим съвременна спешна помощ. Само че тук ми казаха: Чирков, това е сън в лятна нощ… И толкова… Основната причина е слабата ни мисловна култура.
Просто цивилизацията е минала покрай нас, българите, но не ни е закачила
Нашите политици са алчни циници. Те мислят единствено за себе си и за партията си, която пълни гушите им. Партиите у нас се превърнаха в мафия, страшна и неконтролируема. В политическата ни система е пълен хаос, който доведе държавата ни до дъното.
Назначават се само некадърници. Стига да са близки и приятели на властимащите. Това, че тези хора нанасят непоправими щети и се стига до невероятни разриви в обществото, никого не интересува. Те не отиват зад решетките, защото нямаме съдебна система”.
През 1979 г. правителството поканва професора да създаде кардиохирургия в България. Поканата изпращат лично министър-председателят Георги Атанасов и Георги Йорданов – тогава негов заместник. Той приел, но… поставил условия. И… резултатите на положения му труд не се забавят – създава болница „Света Екатерина“. Тук полага основите на трансплантологията у нас, като извършва първата на Балканите трансплантация на сърце. Седем години по-късно прави и първата белодробна трансплантация. Но… през 2005 г. тогавашният здравен министър проф. Радослав Гайдарски отстрани проф. Чирков като ръководител на клиниката. Въпреки това и до днес хората я знаят като Чирковата болница.
Интересна е позицията на именития кардиолог по отношение нуждите, за да е здраво едно сърце – „здравословен живот! А това, иначе казано: спорт, хранене и душевен баланс – радост, липса на завист и омраза и желание за мъст” – категоричен е той.
Чирков се изкушава от мисълта да направи нова болница във Варна, за да даде още едно показно как би трябвало да изглежда перфектната клиника.
Дано Господ ми помогне да я направя както трябва, искам да стане една от най-добрите европейски болници, ще обучавам всички лекари и сестри в нея – уверен е маститият хирург
В нея ще има отделения по пулмология, ортопедия, урология, кардиология, кардиохирургия, обща хирургия и спешна помощ. Сега подготвяме финансирането, за една година ще изпратя 80 души да се обучават в чужбина и ще бъдем в контакт с най-добрите болници в света. Измислил съм и името й – „Черноморска болница Варна“!
Автор: вестник Утро
