Макар Ковид-19 вече да премина в графата "сезонни" вируси и да няма онази поразяваща мощ както през двете пандемични години, други вируси набират скорост у нас и масово поразяват отслабените ни от изолацията и противоепидемичните мерки организми. Става дума най-вече за скарлатината , която тази пролет отбелязва невиждан в последните години ръст:
Заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над средните нива за последните години.
"Обясненията са три. Първо, занемарена антибиотична политика и не се лекуват с най-правилните антибиотици. Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация. Второ: занемарени познания на лекарите за това заболяване, защото чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи", каза здравният експерт.
Проф. Кантарджиев посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина , причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения . Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето, допълни той. Професорът обясни, че скарлатината не се влияе от ваксини и преди антибиотиците стрептококите били най-смъртоносната бактерия.
Той препоръча да се направи скрининг с бързи тестове в малките класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развият болестта.