4 Юни 2015
3158
Снимков материал: pixabay.com
Къде свършва медицинската помощ и започва тъмницата? И ако трябва днес да говорим за психиатрията, e нужно непременно да се каже истината, смятат руските правозащитници.
Как могат руснаците да се преборят с това явление, застигнало ги като наследство от времето на съветския тоталитаризъм? Правозащитниците предупреждават също, че ако преди индустрията се е движела изключително от идеологически мотиви, сега тя се движи от алчност. Няма данни за броя на жертвите на психиатричните клиники, в които основните методи на лечение са все още мъчения, сексуално насилие и психотропни лекарства, които потискат човека.
„Нашата цел не е да плашим хората, а да привлечем общественото внимание към проблема за масовите нарушения на правата на човека, извършвани от психиатрията, - разказва упълномощената от Гражданската комисия по правата на човека в Русия, бивша психиатърка София Доринска.
- Най-важното е, че събраните от нас материали може да се превърнат в практическо ръководство за жертвите на безскрупулни психиатри, как трябва да постъпват в случай на нарушаване на правата им. Обществото не трябва да забравя, че в наши дни всеки човек може да стане жертва на психиатрите…“
20 милиона деца по целия свят, включително и 10 милиона в САЩ, приемат психиатрични препарати, които могат да доведат до самоубийство, да предизвикват враждебност, жажда за насилие, мания, парализи, инфаркти, диабет и дори смърт. Какви обаче са истинските факти? В международен план, психиатрите убиват до 10 000 души всяка година с електрошок. Три четвърти от жертвите са жени. Официално се твърди, че психиатри и психолози са изнасилили най-малкото 250 000 жени. В същото време проучвания показват, че приблизително един от всеки четири психиатри са изнасилвали пациентите си, и един на всеки двадесет от тези пациенти е малолетен. С една дума, психиатрията е най-тъмната част на съвременната медицина.
Ето типични истории на руснаци, които са станали жертва на психиатри:
Първа история:
Николай Главацки:Сложиха ми инжекция и забравих името на жена си
Николай Главацки е военен пенсионер. Той започва кариерата си като взводен командир в региона на Задбайкалието.
Пенсионира се в Москва с чин подполковник през 1994 г. Има стая в комунално жилище, в непосредствена близост до сградата на щаба на Военноморските сили - това е всичко, което е натрупал след повече от 20 години на безупречна служба. Но това е едната половина от проблема. През 2004 г., две стаи в съседство на неговата купува чеченски бизнесмен и животът на Николай Дмитриевич се превръща в кошмар, защото той не се съгласява да продаде на чеченеца стаята си за жълти стотинки, както са направили другите му съседи. През пролетта на 2005 г., отчаян Главацки се обръща за помощ към правоприлагащите органи. Резултатът е точно обратен. Срещу него е заведено наказателно дело и той в продължение на един месец е настанен в психиатрична болница.
„Биха ми инжекции с някакви лекарства, след което загубих паметта си - казва мъжът. - Един ден разбрах, че съм забравил името на жена си и дори се наложи да го запиша на едно листче…“
Едва ли Главацки е щял да успее сам да се измъкне от психиатричната болница, ако не е била съпругата му. Но излизането му от клиниката не му донася мечтаното щастие и спокойствие. Лекарите му поставят диагнозата шизофрения и съседът му, чеченец, започва периодично да вика психиатрична линейка, за да успокои буйстващия пенсионер.
„Той смята, че рано или късно ще успее да ни пречупи и ще му продадем стаята си, - казва Николай. – Аз нямам намерение да продавам единственото ни жилище и съм с намерение по съдебен път да отменя поставената ми диагноза шизофрения…“
Втора история:
Aнжелика Ананд: Съпругът ми и психиатърът се опитаха да ме отровят
Анжелика Ананд е крехка жена от Иркутск. Живее в Подмосковието с приятеля си. Съдбата й е трагична…
Като по-малка е била пребивана от баща си, който имал криминално досие. И тя, в стремежа си да се измъкне от бедността, се записва да учи едновременно в две училища - общообразователно и художествено. През 1986 г. постъпва в художествената школа в Иркутск и напуска дома си. След четири години се дипломира. Но кариерата й не потръгва. Пречка се оказва нещастната й любов. Тя ражда син, а бащата изчезва.
„Трябваше да се справям сама - разказва жената в интервю пред популярен вестник. - Вкъщи преправях стари кожени палта и шиех от тях модерни якета, които продавах на битпазара. Тогава успях да събера начален капитал, регистрирах се като предприемач и започнах да изкарвам парите си от търговия. Спечелих пари, купих си тристаен апартамент в Иркутск.
Малко след закупуване на жилището ми се усмихна женското щастие. Омъжих се за красив мъж - Сергей Глебец. Родих второто си дете. Но щастието ми беше краткотрайно.
Сергей пиеше, започна да ме бие. След пиянските запои майката на Сергей го настани в една психиатрична болница, в която работеше като санитарка. Аз не споделих с никого за случилото се – надявах се всичко да се оправи. И продължавах да си нося кръста. Но след това съпругът ми ме зарази с хламидия, и аз, без повече колебания, подадох молба за развод…“
Продължението на историята прилича на филм на ужасите. Съпругът, осъзнавайки, че в случай на развод ще загуби всичко, с помощта на майка си, санитарка в психиатрията, успява да затвори съпругата си в психиатричната клиника. Иркутският районен съд постановява, че настаняването й в болница за принудително лечение е незаконно. Но след това започва истинско отравяне. Трови я не само съпругът й, но и лекар от клиниката. Не й помагат дори влиятелните й приятели.
„Анжелика имаше шанса да спечели делото както срещу съпруга си, така и срещу лекаря – заявява вицепрезидентът на Гражданската комисия по човешките права в Русия, Татяна Малчикова. - Тя има поне документи. А при нас всяка седмица пристигат по 20 жалби срещу психиатри, но е невъзможно да се докаже насилието и гаврата с тях, защото на хората практически не им е останало нищо.“
Милена ВАСИЛЕВА
20 милиона деца по целия свят, включително и 10 милиона в САЩ, приемат психиатрични препарати, които могат да доведат до самоубийство, да предизвикват враждебност, жажда за насилие, мания, парализи, инфаркти, диабет и дори смърт. Какви обаче са истинските факти? В международен план, психиатрите убиват до 10 000 души всяка година с електрошок. Три четвърти от жертвите са жени. Официално се твърди, че психиатри и психолози са изнасилили най-малкото 250 000 жени. В същото време проучвания показват, че приблизително един от всеки четири психиатри са изнасилвали пациентите си, и един на всеки двадесет от тези пациенти е малолетен. С една дума, психиатрията е най-тъмната част на съвременната медицина.
Ето типични истории на руснаци, които са станали жертва на психиатри:
Първа история:
Николай Главацки:Сложиха ми инжекция и забравих името на жена си
Николай Главацки е военен пенсионер. Той започва кариерата си като взводен командир в региона на Задбайкалието.
Пенсионира се в Москва с чин подполковник през 1994 г. Има стая в комунално жилище, в непосредствена близост до сградата на щаба на Военноморските сили - това е всичко, което е натрупал след повече от 20 години на безупречна служба. Но това е едната половина от проблема. През 2004 г., две стаи в съседство на неговата купува чеченски бизнесмен и животът на Николай Дмитриевич се превръща в кошмар, защото той не се съгласява да продаде на чеченеца стаята си за жълти стотинки, както са направили другите му съседи. През пролетта на 2005 г., отчаян Главацки се обръща за помощ към правоприлагащите органи. Резултатът е точно обратен. Срещу него е заведено наказателно дело и той в продължение на един месец е настанен в психиатрична болница.
„Биха ми инжекции с някакви лекарства, след което загубих паметта си - казва мъжът. - Един ден разбрах, че съм забравил името на жена си и дори се наложи да го запиша на едно листче…“
Едва ли Главацки е щял да успее сам да се измъкне от психиатричната болница, ако не е била съпругата му. Но излизането му от клиниката не му донася мечтаното щастие и спокойствие. Лекарите му поставят диагнозата шизофрения и съседът му, чеченец, започва периодично да вика психиатрична линейка, за да успокои буйстващия пенсионер.
„Той смята, че рано или късно ще успее да ни пречупи и ще му продадем стаята си, - казва Николай. – Аз нямам намерение да продавам единственото ни жилище и съм с намерение по съдебен път да отменя поставената ми диагноза шизофрения…“
Втора история:
Aнжелика Ананд: Съпругът ми и психиатърът се опитаха да ме отровят
Анжелика Ананд е крехка жена от Иркутск. Живее в Подмосковието с приятеля си. Съдбата й е трагична…
Като по-малка е била пребивана от баща си, който имал криминално досие. И тя, в стремежа си да се измъкне от бедността, се записва да учи едновременно в две училища - общообразователно и художествено. През 1986 г. постъпва в художествената школа в Иркутск и напуска дома си. След четири години се дипломира. Но кариерата й не потръгва. Пречка се оказва нещастната й любов. Тя ражда син, а бащата изчезва.
„Трябваше да се справям сама - разказва жената в интервю пред популярен вестник. - Вкъщи преправях стари кожени палта и шиех от тях модерни якета, които продавах на битпазара. Тогава успях да събера начален капитал, регистрирах се като предприемач и започнах да изкарвам парите си от търговия. Спечелих пари, купих си тристаен апартамент в Иркутск.
Малко след закупуване на жилището ми се усмихна женското щастие. Омъжих се за красив мъж - Сергей Глебец. Родих второто си дете. Но щастието ми беше краткотрайно.
Сергей пиеше, започна да ме бие. След пиянските запои майката на Сергей го настани в една психиатрична болница, в която работеше като санитарка. Аз не споделих с никого за случилото се – надявах се всичко да се оправи. И продължавах да си нося кръста. Но след това съпругът ми ме зарази с хламидия, и аз, без повече колебания, подадох молба за развод…“
Продължението на историята прилича на филм на ужасите. Съпругът, осъзнавайки, че в случай на развод ще загуби всичко, с помощта на майка си, санитарка в психиатрията, успява да затвори съпругата си в психиатричната клиника. Иркутският районен съд постановява, че настаняването й в болница за принудително лечение е незаконно. Но след това започва истинско отравяне. Трови я не само съпругът й, но и лекар от клиниката. Не й помагат дори влиятелните й приятели.
„Анжелика имаше шанса да спечели делото както срещу съпруга си, така и срещу лекаря – заявява вицепрезидентът на Гражданската комисия по човешките права в Русия, Татяна Малчикова. - Тя има поне документи. А при нас всяка седмица пристигат по 20 жалби срещу психиатри, но е невъзможно да се докаже насилието и гаврата с тях, защото на хората практически не им е останало нищо.“
Милена ВАСИЛЕВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
