Темата за агресията над жените, а и не само, в обществото ни е изключително наболяла. Ежедневно ставаме свидетели на някакъв вид насилие.
Психиатърът д-р Веселин Герев коментира проблема с насилието над жени, цитиран от Trafficnews.bg.
По негови думи, агресията става част от нашето ежедневие, защото години наред в обществото се трупа много голямо напрежение, години наред държавата я няма, самите агресори не получават никакво наказание за своите действия, а безнаказаността ги прави още по-дръзки.
Голяма част от жените, които стават жертва на физическа агресия преди това може би месеци наред са били подложени на психическа, вербална агресия. Те не предприемат мерки, защото се страхуват. Когато отидат да се оплачат, полицията не прави нищо по въпроса, а когато агресорът разбере за действията на жертвата, става още по-дързък.
„Аз съм имал случаи, в които, когато потърпевшият отиде да се оплаче в полицията, служителите там започват да го убеждават, че това е временна ситуация, конфликт на битово ниво, много хора са в това положение и не е нужно да се подава жалба. Има много случаи, в които подадени жалби не се взимат под внимание или насилникът е оправдан. Това му дава още по-голяма сила, защото той вижда, че действията му са останали безнаказани”, сподели той.
Има много мъже, които са жертва както на вербална, така и на физическа агресия от страна на жени. Не трябва да се гледа само на жените като на потърпевши.
Обикновено насилниците са мъже и жени, които са изнервени до краен предел, те са кибритлии, импулсивни, а когато това е подплатено и с алкохол или други психоактивни вещества, се стига точно до тези крайности.
Според Герев има и един друг момент, за който никой не говори, а именно това, че много често вербалната агресия на жертвата на физическо насилие към насилника сама провокира късосъединителна ответна реакция на физическа агресия.
„Без да оправдавам насилника, но искам да кажа, че има много случаи, в които самата жертва провокира да се стигне от вербална до физическа агресия, като вместо да тушира напрежението, продължава да провокира. Вината на жертвите е, че или не подават жалби, или с поведението си продължават да провокират и да дразнят. Самият аз съм бил често обект на вербална агресия на пътя. Вместо да провокирам агресора към физическо насилие му обяснявам колко неопитен шофьор съм, как се извинявам за причиненото неудобство и моля за снизходителност. Това е психологически подход, който веднага намалява степента на агресивност. Така се избягват физическите саморазправи. Много често обаче , водени от подбуди за защитаване на собственото его , жертвите на насилие провокират техните агресори до краен предел. Това е една от основните причини за физическа саморазправа. ”, каза той.
За случая с актрисата Диана Димитрова:
„Много от нещата, които тя споделя са скалъпени, има много лъжи. Когато човек е жертва на такова насилие и е публична личност, има възможност да говори за това и не назовава всички събития, и хора с истинските им имена, а говори уклончиво и замазва, потрива ръце, усмихва се глуповато… Това подсказва, че премълчава голяма част от истината, езикът на тялото говори много. Езикът на психиката с отклоняване на темата от конкретно зададените въпроси говори за факта, че има нещо, което е неуточнено.
Просто тази жена я съжалявам, защото е била жертва на агресия, а аз съм тотално против това нещо, от друга страна ми е жал за нея, защото сама ще си отреже пътищата за кариерно развитие. Ако в процес на следствие се окаже, че тя наистина е конфликтна личност, никой няма да иска да работи с нея. Тя е употребена за една кампания, без дори да разбере. Може и да го разбира”.
За случая със Симо Касабов, пребил тежко съпругата си:
"В случая със Симо Касабов говорим за ревностнова параноя. Проблемът при това състояние са въображаеми мисли за изневяра. Съпроводени са с много мнителност, подозрителност и чувство за контрол. Често хората, които упражняват това насилие проследяват жертвите си, записват телефонните им разговори. Големият проблем е, че тези състояния се развиват бавно и може дълго време околните да не ги открият у насилника.
В този случай, жената е била обект на физическо посегателство преди години. Тогава тя е прикрила от лекуващия екип, че това е дело на съпруга й, а е излъгала, че е претърпяла битов инцидент. Това е т. нар. Стокхолмски синдром, тоест мъчителите стават симпатични на потърпевшите и им става неудобно да подадат жалба срещу тях. Големият проблем е, че жертвите си мислят, че с течение на времето агресорът ще се вразуми. Това не е така. Става точно обратното, агресията се засилва, защото няма наказание”, коментира той.
Д-р Герев призовава да нямаме никаква търпимост към насилието и апелира всички жертви на какъвто и да е тормоз, да не подават жалби в полицията, а директно в прокуратурата.
„Преди години мъж с психични отклонения тормозеше цял квартал в София. След множество подадени жалби в полицията, нямаше никакъв ефект. Аз отидох на живо в една от телевизиите и обясних как да процедират хората. Докато си тръгна от студиото, ми се обади лично главният прокурор, за да ме информира, че случаят вече се разследва, а докато се прибера в Пловдив ми се обади пресаташето му, за да ме информира, че въпросният мъж вече е на лечение в лудницата. Гражданският защитник на хората в тези случаи е прокуратурата и призовавам хората да се обръщат към нея”, разказа той.
