Пшеницата идва от Югозападна Азия. В света тя се нарежда на второ място след царевицата по производство. В древните времена, пшеничните зърна се консумирали сурови, по-късно били пържени и варени. Напоследък пшеницата се е превърнала в основен компонент в храненето на западните народи, използвани за приготвянето на безчет различни видове тестени изделия и ястия.
Пшеницата съдържа минерални соли , каталитични елементи, калций, магнезий, натрий, калий, хлор, сяра, силиций, цинк, манган, кобалт, мед, йодид, арсен, витамини А, В, Е, К, Г, PP, и ферменти. Ето как пшеницата се превръща в основна хранителна съставка.
Тя се отразява здравословно при състояния на деминерализация, анемия, рахит, туберколоза. Препоръчва се за консумация при бременност и кърмене. Помага при стерилитет .
Определени видове пшеница се използват успешно в борбата със стомашно-чревните и сърдечно-съдовите болести, както и при редица кожни, чернодробни и дихателни заболявания.
Приемът на пшеница намалява нивата на “лошия” холестерол в кръвта. Освен това тя се приема за алтернативен метод за борба с рака.
За диетична храна се счита цялото зърно на пшеницата. За прочистване при запек, напълняване, повишен холестерол и натравяния се препоръчват пшеничните трици. Пшеничният зародиш пък помага при борбата със преумората и страса . В народната медицина отварата от пшеница се използва и като имуностимулатор , ускорява възстановяването на тъканите след наранявания и възвръща силите на организма след тежки боледувания.
Когато покълналото жито се комбинира с пресни зеленчуци, това се отразява много добре на обмена на веществата. Пшеницата е богата на растителни хормони и помага на здравето на кожата. Прилагана външно, пшеницата има свойството да възстановява водния баланс на кожата и я овлажнява пълноценно. Бета-глюкагона в нея засилва обменните процеси в кожната тъкан и стимулира растежа на косата.
