Пътувам за Бургас и съм наясно, че съм на път да направя една от най-тежките срещи в живота си и да чуя една от най-страшните истории. Историята на Любомира - млада майка, която за малко да загуби единственото си дете, попаднало в лапите на най-коварната болест – рак.
Готвих се дълго за тази среща, защото очаквах да видя една съсипана и изстрадала жена, преминала през ада, за да спаси живота на детето си. В момента, в който видях Любомира, всичките ми опасения изчезнаха. Млада и жизнена жена, с неугасваща усмивка на лицето, с блестящи очи и невероятна сила. Още в началото на разговора ни Любомира ме увери, че не се притеснява да говори и иска да разкаже цялата история на Кристиян и мъките, през които заедно са минали.
Всичко започва, когато малкият Криси се оплаква от силни болки във вратлето. Неврологични прегледи и няколко ядрено-магнитни резонанса показват, че детето има образувание във вратлето, което впоследствие се оказва злокачествено. В България правят операция, чрез която вземат материал и поставят диагноза невробластом. Лекарите тук искат да направят и втора операция на детето, чрез която да изрежат образуванието. Операцията е опасна за малкия пациент, но и състоянието му не е добро и се налага родителите да вземат спешно решение.
Бащата на детето в разговори със свои приятели чува за Анадолу Медицински Център и семейството решава да замине за истанбулската клиника и да вземе второ медицинско мнение. Свързват се с Мустафа Мехмедов, който им съдейства за консултациите и ги съпровожда до болницата. Лекарите в Анадолу Медицински Център правят наново всички изследвания – ЯМР, ПЕТ скенер, кръвни изследвания и поставят още по-страшната диагноза PPNET - много по-лош и много по-агресивен на вид тумор, който се е увил между прешлените на вратлето на Кристиян.
Положението на детето изглежда безнадеждно. Родителите решават да вземат независимо трето мнение, за да разберат коя от двете диагнози е правилната. Правят ревизия на изследванията в трета болница и от там категорично потвърждават диагнозата на Анадолу Медицински Център. Семейството веднага взема решение – ще лекуват детето си в истанбулската клиника. В решението натежава не само близостта на клиниката до България и удобството при пътуването. Любомира е впечатлена от отличното отношение на лекарите там и ми казва: „Просто нямаше как и да помисля за друго място. Аз им вярвах и се чувствах толкова добре дошла и спокойна, просто наистина чувствах, че това е мястото, където и детето ми, и ние със съпруга ми се чувстваме добре и предразположени.“
Още в началото лекарите определят индивидуален план на лечение за Криси, назначават му 14 химиотерапии и 32 курса лъчетерапия. След четвъртата химиотерапия се получава регресия и туморът изчезва напълно. Лъчетерапията е назначена от проф. Енгин, който преценява, че Кристиян е малък за Кибернож и по тази причина сеянсите се правят с ултрамодерната и прецизна технология Truebeam.
Лечението на детето продължава година и половина. Период, в който семейството живее на квартира в Истанбул, а по време на терапиите остава в клиниката. От болницата помагат да им бъдат издадени временни паспорти от полицията, за да увеличат престоята си до пълното излекуване на детето. Междувременно семейството получава добрата новина, че Фондът за лечение на деца в чужбина ще поеме разходите по лечението на Криси. Любомира настръхва докато разказва: „Беше прекрасна новина, защото това много ни притесняваше. Въпреки че аз бях готова на всичко, света да преобърна, но да намеря тези пари. Казах, че ако трябва ще чукам от врата на врата, ще се моля, просячка ще стана, но ще намеря тези пари.“
Любомира не престава да обяснява, колко добре са се чувствали и тя и Криси през цялото време в Анадолу Медицински Център. Никога няма да забрави отношението, грижата и благодарността, която изпитва към целия персонал на болницата: „Медицинските лица, лекарите, сестрите, целия обслужващ персонал, преводачките, всички бяха до нас през цялото време. А Мустафа Мехмедов и до ден днешен е като баща на детето ми. Ние сме като едно семейство с тях, защото и те не ни изоставиха в най-трудните моменти.“, казва Любомира и се усмихва.
Има нещо, което Любомира никога няма да забрави и което й е направило най-силно впечатление. Още когато постъпват в болницата за първи път и Криси се запознава с онколога д-р Алп Йозкан, той го попита: „Криси, знаеш ли защо си тук?”. Детето отговоря простичко: „За да оздравея.” И тогава докторът му казва: „Аз сега ще ти обясня накратко, какво ще правим тук, каква е нашата роля и нашата задача. В твоето вратле има едни лоши човечета. Аз чрез системите, които ще ти сложа в ръчичката, ще изпратя армия от войници, които ще влязат във вратлето ти и ще унищожат тези лоши човечета и ти ще оздравееш.” От тогава Криси си знае, че това е неговия доктор, вярва му безрезервно, спокоен е, знае, че може да разчита на този човек.
Любомира е силно впечатлена и от проф. Кaйхан Енгин, който назначава лъчетерапията на Криси – „Изключителен човек, много добър. Той беше близо до нас през цялото време и ни помогна да е по най-лесния, най-безболезнения начин за детето. Уникален е – и като доктор, и като човек“, разказва с блеснали очи младата жена.
„Когато ни обясняваха, как преминават сеансите на лъчетерапията, Криси много се стресира да остане сам в специалната стая. Казаха му: „Ще позволим на мама да стои при теб, ако и двамата не говорите“. Всеки път след като го закопчеят с маската, аз затоплях силиконово парче, което слагах на крачето му все едно го държа с ръка, и той си мислеше, че съм през цялото време при него. А аз бях отвън и го гледах през камерите. Когато сеансът приключваше, първо аз влизах в стаята и дърпах силиконовото парче от крака му, за да види първо мен. Да му кажа - за днес приключихме, браво на теб, ти си герой. Пускаха му музика, питаха го коя му е любима песен. Българска музика му пускаха. Някъде по средата на сеансите Криси реши сам да влиза. Каза, че вече е смел и може сам да се справи и няма нищо страшно.“
Въпреки, че сега малкият второкласник е добре, д-р Алп Йозкан планира да извлече и замрази здрави стволови клетки от Криси. „Докторът обмисля от невъзможното възможно да направи, просто мисли за бъдещето. Той не е свършил своята работа до тук. Той продължава да живее с историята на моето дете, с неговото заболяване, което е било и да мисли всичко най-добро за него. Благодаря още веднъж казвам, че наистина попаднахме там.“
Странно, но се оказва възможно да имаш и хубави изживявания в момент, в който се бориш за живота си, в чужда държава и сред чужди хора. Любомира разказва, че за рождения ден на Криси, сестрите и лекарите в Анадолу Медицински Център са направили изненада на детето. Имало торта, балони, истински празник. Същото са направили и за изписването му. „Правеха много мили жестове.Те не само изпълняват задълженията си, те знаят как да те предразположат, знаят как да ти дадат сигурност. Бяха до нас и наистина съм много благодарна, че постъпихме в тази клиника. Аз наистина се чувствах спокойна и вярвах. Имах вяра. Те спасиха живота на детето ми.“
И до ден днешен семейство на Криси поддържа връзка с всички от болницата. Самият Кристиян си пише със сестрите и преводачките от Анадолу Медицински Център, обажда им се, пожелават си „лека нощ“. Майката контактува с д-р Алп Йозкан постоянно. „24 часа в денонощието мога да му звъня за всяко едно нещо. Реагират светкавично и аз разчитам на тях по всяко време, във всяко отношение, за всичко. И се чувствам сигурна и спокойна.“, казва младата майка.
Любомира приключва разговора с думите: „Много хора ми казват, че Господ ме обича и на силните дава тежки изпитания, най-трудните и най-тежки изпитания. Това е писано, това е трябвало да се случи. Благодарна съм на Бог, че попаднахме в Анадолу Медицински център“.
