Първата влакова катастрофа у нас става през 1867 г. при гара Шейтанджик (Хитрино).
Ето историята. В един от първите броеве на вестник “Черно море”, който започва живота си на 9 юни 1891 г., е публикувана любопитна обява, която рекламира “Увеселителен трен” по направлението Варна – Провадия - Каспичан.
Ето каква е историята на тази реклама. През тази година се навършиха 150 години от откриването, на 26 октомври 1866 г., на първата железопътна линия в България. Линията Русе – Варна е открита на 7 ноември 1866 г. Тогава тя е била с дължина 224 км, а разстоянието между двата града се е изминавало за почти 8 часа. За случая са доставени 10 локомотива и 50 пътнически вагона.
Общо за обслужване на линията са били поръчани 500 вагона и 30 парни локомотива от Манчестър, който тогава е не само прочут индустриален център, но и авангард в локомотивното строителство. Илюстрация: chernomore.bg Първите вагони са с три класи, дълги са по осем метра и разполагат с четири купета. Всяка класа е имала по две отделения – мъжко и женско. На пътниците е било забранено да преминават от едно отделение в друго. И нещо естествено за онова време – вагоните са се осветявали с газени лампи. Илюстрация: chernomore.bg
За султан Абдул Азис е изработен специален триосен вагон, луксозно и комфортно обзаведен, който по-късно използват княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд. Царският влак днес може да се види отлично запазен в открития през 60-те години в дунавската ни столица първи и единствен у нас Национален музей на транспорта. Освен двете крайни гари по нея е имало спирки и в селищата Образцов чифлик, Червена вода, Вятово, Разград, Ясен, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав, като в Русе, Каспичан и Варна са били открити и локомотивни депа.
Първоначалните намерения са били линията да бъде международна и да стане част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречват за осъществяването на тази идея. Едва по-късно линията е включена в международното трасе Париж –Страсбург – Мюнхен – Виена –Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе –Варна - Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците са прехвърляни с парен кораб, а от Варна до Цариград - с кораб на австрийската компания "Лойд". Между 1883 и 1885 г. от тук минава и прочутият "Ориент експрес", който се движи през Русе и сега.
Мостовете по трасето са били дървени, а и семафорите най-напред също са били от дърво. Връзката между гарите се осъществява с телеграфни апарати. В изграждането на линията участвали (на ангария) около 15 000 българи. Скандалното в този строеж е употребата, при построяването на гарите, на трошен камък, добиван при разрушаването на старите български столици Плиска и Велики Преслав. По това време те са били запазени, макар и в руини, с каменните крепости и градовете в тях.
През 1873 г. поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията Високата порта прехвърля собствеността й на компанията "Източни железници" на австриеца барон Хирш. Въпреки че първоначално пътуването било безплатно, хората приемали влака като нещо твърде опасно и избягвали да го използват. Налагало се кондукторите да слизат на гарите и да убеждават резервираните потенциални пътници, че "тренът" е безопасен, което, разбира се, съвсем не било вярно, защото некачественото строителство довело до първата влакова катастрофа у нас само няколко месеца след откриването на железницата.
През 1867 г. при гара Шейтанджик (Хитрино) от товарен влак се откачва последният вагон и се блъска в пътнически, който тъкмо е потеглил. За щастие няма пострадали хора, но са нанесени материални щети. Английското дружество, което е собственик на железницата (в него участва и Уйлям Гладстон), налага солидни парични глоби на служителите, обвинени за допускане на произшествието. Железопътното трасе е откупено от българската държава скоро след Освобождението (1888 г.), а в края на века е направено и отклонение за Добрич.
Управлението на железниците на младата българска държава взeма едно доста иновативно за времето си решение за популяризиране на железницата, като въвежда т. нар. увеселителни влакове. Първоначално и тази идея трудно се възприема от гражданството. Ето какво четем в бр. 2 от 16 юни 1891 г., стр. 3, на вестник “Черно море”: “От скоро време, от година – две, у нас се въведоха увеселителни тренове (влакове)”, започва изложението си авторът на материала и уточнява, че такива влакове има по лините Пловдив - София, София - Казичане, Русе - Червена вода - Разград, Варна – Провадия -
Каспичан само в празнични дни, като не пропуска да спомене, че: ”Тука, във Варна, например има увеселителен трен, който тръгва в празничен ден сутринта в 7 часа, минава покрай станция Гебедже (Белослав), Провадия и спира на Каспичан, откъдето пристига назад тука (във Варна), в 8-9 часа вечерта. Какво се постига с това? Каква е тоест разходката? От главния град отивате в околийските и това било удоволствие! Да кажете, че отивате в Шумен - не, щото от гарата до Шумен е 18 километра.
Да, друго бихме казали, ако се ходеше в гори и живописни места, за здраве, в месности с чист и прохладен въздух. А не в Провадия, където е стократно по-жежко от Варна, по причина на ония канари, които стискат града, да се ходи е глупаво. Също и на оная гола поляна в Гебедже. Разбира се при такива околности, няма кой да излиза от града си. Последния път, на 10-ти, текущия месец, имаше в увеселителния трен всичко 4-ма (пътници)”. Явно управата на железниците се съобразява с критиката на медиите или просто подобни линии се оказват нерентабилни, но скоро след тази публикация увеселителните разходки с влак по маршрута Варна – Провадия -Каспичан са прекратени.
Инициативата обаче се оказва изключително печеливша по маршрута Русе - Варна, за което свидетелства и публикация в бр. 52 от 28.VІІ.1891 г. на вестник “Черно море”: “С два увеселителни трена, миналия четвъртък, дойдоха в града ни гости от Русе, около 6-700 души. Ний се надяваме, че гостите ни ще останат доволни от разходката си в нашия град, в замяна на парите си, които ни оставят”.
По-нататък в статията авторът пише: “Не знаем дали са се поместили в жилищата спокойно тия гости, защото и преди тях хотелите бяха почти пълни и не е ясно, какво би станало, ако и на другия ден бе дошъл един увеселителен трен, пълен с гости” и се обръща към общината, че за да се чувстват удобно гостите на Варна, трябва да бъдат отделени пари за направата на улиците. Увеселителните влакове между Русе и Варна се превръщат в традиция.
Всъщност това са един вид “чартъри”, които водят гости за по ден-два и дават началото на организираните туристически посещения на “баните”, както научаваме от бр. 107 от 8.VІІ.1894 г. на вестник “Черно море”, стр. 2: “Почнали са се увеселителните тренове от Русе за нашия град. В сряда за пръв път дойдоха два трена, с много гости, присъствието на които се чувства по различни места и в морските бани. Весел град имаме и който не дойде ще е пишман. Особено поправената ни, тази година, морска градина, придава на живота цвят за цялото лято. Само пари да имате.”
