„Всеки ден сме все по-добре, но психически е трудно“: Историята на Румяна и Георги Златанов
„Всеки ден сме все по-добре. Психически може би малко трудно ще се отърва.
Тези думи сподели Румяна Златанова в предаването „120 минути“ по bTV, разказвайки за травматичните преживявания след нападението срещу нея и съпруга ѝ, Георги Златанов, в синоптичната станция на връх Мургаш през март.
„Кога ще се преодолее психически – не знам“
Двамата метеоролози, които работят на станцията съответно 30 и 38 години, преживяха истински кошмар в нощта на 8 срещу 9 март. Нападателят, психично болен мъж, ги пребил жестоко, оставяйки ги на ръба на живота.
„Лекарите казват, че се възстановявам добре, но психически кога ще се преодолее това нещо – не знам. Иска се време“, допълва Георги.
Станцията на Мургаш е изолирана, до нея се стига по 18-километров планински път. Там рядко се появяват хора, освен закъсали пътници, които понякога търсят помощ. Но в тази нощ неочакваното нахлуване на непознат човек промени всичко.
„Бяхме почти убити“
Румяна разказва как всичко започнало:
„Имам чувството, че беше изчакано времето за наблюдение – 23 ч. Легнахме си и унасяйки се, 15-20 минути по-късно се чу някакво странно изтропване на третия етаж. Скочихме и двамата да видим какво се случва. Отваряйки вратата се чу посипване на стъкла, което говореше, че нещо не е наред.“
Нападателят бил чист, бос и гол, което противоречи на версията на семейството му, че е скитал в гората дни наред. Георги описва мъжа като „в добра кондиция, с изключително стегнато тяло“.
Боят продължил над час. „Ние се борехме за живота си, бяхме почти убити“, споделя Георги.
„Помощта не дойде, трябваше сами да се спасяваме“
Румяна разказва как се опитала да се обади на 112, но нападателят ѝ отнел телефона и дори имитирал жертва, като повтарял думите ѝ към оператора:
„Той е жертвата, той е нападнатият, той е битият.“
След нови побои, двамата успяват да избягат. **„Някаква сила помогна и стигнахме. В момента, в който се хванахме за ръка и тръгнахме надолу, нещо ни водеше“, казва Румяна.
Когато пристигнали в хижата, били в ужасно състояние: „В нейното лице само бялото на очите ѝ беше бяло. Всичко друго беше кръв. Дрехи, подгизнали от кръв“, разказва Георги.
Протести и искане за справедливост
Случаят предизвика обществено възмущение. Колеги и близки на Златанови излязоха на протест, изисквайки **справедлива присъда и по-тежка мярка за извършителя
Докато физическите рани заздравяват, психическите ще отнемат време. Но Румяна и Георги са решени да продължат напред:
„Сигурно с времето лека-полека раните ще минат, но трудно.“
Техният разказ е история за издръжливост, страх и надежда – и напомня колко крехък може да бъде човешкият живот.
