Много съм отчаяна и реших да споделя с вас моята лична драма. Намирам се на кръстопът и съм на прага да получа нервен срив.
Бяхме млади, а на мен много ми допадаше вниманието му. Радо беше грижлив, буквално ме носеше на ръце, а понякога ме чакаше с часове да изляза от уроците по хорово пеене. И тъй като редовно пътувахме по концерти, той ме убеди да напусна групата, защото не искал да бъдем разделени дълго време.
Тогава не знаех, че човек може да ревнува толкова болезнено. Когато се оженихме, работих в детски бутик, но съпругът ми ме измъкна оттам с оправданието, че ми плащат твърде малко. Радо получаваше добра залата и спокойно мога да кажа, че живеехме доста прилично.
Имаме син и за щастие е наследил гените на баща си, докато аз често боледувам и всяка година лежа в болницата. Всъщност проблемът не е в здравето ми, а в ревността на съпруга ми. Ако отида до магазина, бързам да се прибера, защото той засича колко време съм отсъствала. В автобуса се сърди, види ли чужд мъж да седне до мен.
Блъска го и го кара да се премести на друга седалка.
Няколко пъти ми е удрял шамари. После плаче и се извинява, оправдавайки се, че много ме обичал. На всичкото отгоре злоупотребява с алкохола. В такива моменти се превръща в истински звяр. Понякога не се прибира с дни, защото с приятелите си обикалят от кръчма на кръчма. Искам да го напусна, но родителите ми не ме подкрепят.
Те са от патриархално семейство и са убедени, че каквото и да става, жената трябва да бъде до мъжа си. Миналата седмица се наложи да посетя гинеколог. Разбира се,
Радо ме придружи. И ето че дойде моят ред. Влязох в кабинета, съблякох се и точно когато лекарят започна прегледа, вратата се отвори и съпругът ми нахлу вътре.
Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи инсулт – зачервен, потен, с изцъклени очи. Оказа се, че глупавият ревнивец си мислел, че гинекологът е жена и щом разбрал грешката си, буквално превъртял.
Толкова засрамена се почувствах от поведението му. Срамувам се, че 12 години съм омъжена за него и никой не знае за драмата, която преживявам. Отдавна искам да го напусна, но по екзистенциални причини се налага да търпя.
