В неделя вечер, в първия епизод на “България търси талант”, вълшебният танц на Атанас Клечаров и Алис от школата по спортни танци във Велинград впечатли зрителите пред екрана, а четиримата членове на журито единодушно му дадоха „Да“.
За съжаление, този танц се оказва последният на голямата сцена за 18-годишния Атанас, който по-късно, след като снимките за „България търси талант“ са приключили, са разболява терминално.
“Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа”, коментира неговата треньорка Мая Кондарева в предаването “Преди обед”.
“Той учеше и нас, научи и децата, че различните трябва да се приемат като всички останали, добавя тя.
"В школата ни всяко дете е прието. Имаме възможност да обърнем внимание и на децата, които не непременно ще станат танцьори, а просто обичат танците.
Пред водещите на „Преди обед“ треньорката сподели за две много скъпи за нея писма - тези, които Наско й подарил наскоро. В едното писмо са и неговите думи ”Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмно”.
Въпреки че се ражда със синдрома на Даун, Атанас Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка. Мая обучава Наско заедно с Алис и всички останали деца от школата й в продължение на години.
Наско я следва неотъчно и когато школата се премества от малкото градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропуск и така до неговата 18-а годишнина. Учителката на Наско споделя, че той се чувства добре сред децата, а те му дават цялата си любов сред прекрасната музиката и омайните стъпки на танца.
Благодарение на Мая, Наско и Алис стигат до голямата сцена на „България търси талант“, където се представят отлично. За съжаление, когато радостта от успешното представяне е вече осъзната, споделена с другите деца и ентусизмът на всички е голям, Наско се разболява от COVID-19, здравето му се влошава рязко и той загубва живота си. Излъчването на съвместния му танц с Алис е в негова памет, като вечен спомен за всички негови близки и приятели, които го обичат.
