8 Октомври 2016
12041
Снимков материал: pixabay.com
Любовната история на най-великия певец, поет и музикант от древността Орфей е запечатана не къде да е, а в мистичната и страховита пещера Дяволското гърло.
Песните му били толкоз вълшебни, че птици и животни били омайвани от звуците, а горите свеждали клоните си.Легендата разказва, че Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения.
Любовта между Орфей и Евридика била колкото красива, толкоз и кратка и трагична. След сватбения ден змия ухапала крака на дриадата Евридика.
За да си я върне, Орфей слязъл в подземното царство, което също замлъквало от затрогващата му песен. Развълнували се даже суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, му позволили да изведе любимата си от подземното царство, но само при едно условие – да не се обръща към нея, докато не стигне светлината. Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, се извърнал назад към Евридика. В този миг тя полетяла завинаги обратно към подземното царство.
Днес туристическите гидове разказват накратко тази история още на входа на пещерата, но не пропускат да изтъкнат пред посетителите къде точно се намира най-мистичната част на Дяволското гърло . Името й идва от формата на изхода, който наподобява дяволска глава.
Пещерата все още пази страховити тайни, от които биха могли да те побият тръпки. По средата на кратката разходка се вижда къде точно свършва реката, която и до днес не е напълно изследвана от специалисти. Правени са експерименти, като е пускана оцветена вода, която излиза в края на пещерата чак след три дни. Подводните тунели са пълна загадка за учените.
Преди години двама водолази се престрашили да влязат в буйната река. Жената е била едва на 21 години, а мъжът на 29 години. Телата им са изхвърлени в края на пещерата след няколко дни. И до ден днешен паметната плоча със снимките им стои от външната страна на скалата.
Всъщност първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от алпинистите Никола Корчев и Елена Пъдарева, които успяват да достигнат до Голямата зала на пропастта и се пробват да тръгнат по пътя на реката. Липсата на екипировка и опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
Дяволското гърло се е формирала от пропадането на земните пластове. В основната си част има голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от река, която пада под земята от 42 метра височина, образувайки т.нар. Бучаща зала. Твърди се, че тя е достатъчно голяма, за да побере катедралата „Св. Александър Невски“. 301 стръмни стъпала отвеждат туристите нагоре покрай подземния водопад. На около 400 метра от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон галерия. Точно тук е мястото, където са загинали двамата водолази. Дължината на сифона е повече от 150 метра, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
И ако мистиката е белязала Дяволското гърло , то при споменаването на Ягодинската пещера можем само да ахнем от красотата й. Тя е много по-голяма от Дяволското гърло – дълга е 10 километра и е разположена на три етажа. Само последният от тях е облагороден и електрифициран, а туристите преминават по 1100-метрова пътека. Преминаването на краткото разстояние обаче става за около два часа. Ако имате късмета да избирате кой да е гидът ви, задължително се присъединете към групичката на Сергей Генчев – разходката ви в пещерата ще се превърне в истинско приключение, гарнирано с уникално чувство за хумор.
Пещерата е уникална с множеството си сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“ . Интересни за посетителите си остават „леопардовите кожи“ и пещерните перли. Оформени са и различни фигури, които приличат на Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица, Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и чудати фигури.
Две забележителни неща има в Ягодинската пещера – една украсена новогодишна елха и една дървена маса, зад която е закрепен гербът на България. Първо се минава покрай елхата, която цели пет години стои непокътната в пещерата. Ниската температура (между 4 и 5 градуса) я е запазила толкова дълго в естествен вид. На Нова година спелеолози от цялата страна се събират да празнуват в най-естественото за тях място – пещерата. Сергей се шегува, че ниската температура е в състояние да съхрани всичко, включително и хора, до невъзможна иначе възраст. И бърза да се похвали, че благодарение на професията си ще празнува 500-годишнината си. Сигурно поради това на няколко пъти ни покани след около 300 години да посетим отново Ягодинската пещера, за да разгледаме новите образувания.
Само няколко метра по пътеката и вече се намираме пред герба, където са се състояли около 200 сватби. Сергей се хвали, че досега нито един от браковете не е разтрогнат.
Естественият вход на пещерата води към първия етаж, където е намерено древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр. То е било дом на умели майстори грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите напуснали дома си след срутване, причинено от силно земетресение.
Ягодинската пещера е дом за шест от най-често срещащите се видове прилепи, които са приоритетни за опазване в цяла Европа – големия и малкия подковоноси, големия, остроухия, дългоухия и трицветния нощник. През лятото прилепите се намират на входа на пещерата. От 15 август до 30 септември в нея се струпват мъжки и женски екземпляри от 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големият и малкият подковонос.
Ягодинска пещера
В Дяволското гърло зимува колония от повече от 35 000 прилепи от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, които са включени в Световния червен списък на изчезващите видове. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос – са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
За финал на тази вълшебна разходка ви предлагам нещо действително вълнуващо – тролей над малка пропаст в Триградското ждрело . Един макар и кратък полет във въздуха в стил „Батман“ никога не е за изпускане. Особено ако преди това сте обиколили зашеметяващите „подземни царства“ на Дяволското гърло и Ягодинската пещера./tourbg.net
Днес туристическите гидове разказват накратко тази история още на входа на пещерата, но не пропускат да изтъкнат пред посетителите къде точно се намира най-мистичната част на Дяволското гърло . Името й идва от формата на изхода, който наподобява дяволска глава.
Пещерата все още пази страховити тайни, от които биха могли да те побият тръпки. По средата на кратката разходка се вижда къде точно свършва реката, която и до днес не е напълно изследвана от специалисти. Правени са експерименти, като е пускана оцветена вода, която излиза в края на пещерата чак след три дни. Подводните тунели са пълна загадка за учените.
Преди години двама водолази се престрашили да влязат в буйната река. Жената е била едва на 21 години, а мъжът на 29 години. Телата им са изхвърлени в края на пещерата след няколко дни. И до ден днешен паметната плоча със снимките им стои от външната страна на скалата.
Всъщност първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от алпинистите Никола Корчев и Елена Пъдарева, които успяват да достигнат до Голямата зала на пропастта и се пробват да тръгнат по пътя на реката. Липсата на екипировка и опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
Дяволското гърло се е формирала от пропадането на земните пластове. В основната си част има голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от река, която пада под земята от 42 метра височина, образувайки т.нар. Бучаща зала. Твърди се, че тя е достатъчно голяма, за да побере катедралата „Св. Александър Невски“. 301 стръмни стъпала отвеждат туристите нагоре покрай подземния водопад. На около 400 метра от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон галерия. Точно тук е мястото, където са загинали двамата водолази. Дължината на сифона е повече от 150 метра, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
И ако мистиката е белязала Дяволското гърло , то при споменаването на Ягодинската пещера можем само да ахнем от красотата й. Тя е много по-голяма от Дяволското гърло – дълга е 10 километра и е разположена на три етажа. Само последният от тях е облагороден и електрифициран, а туристите преминават по 1100-метрова пътека. Преминаването на краткото разстояние обаче става за около два часа. Ако имате късмета да избирате кой да е гидът ви, задължително се присъединете към групичката на Сергей Генчев – разходката ви в пещерата ще се превърне в истинско приключение, гарнирано с уникално чувство за хумор.
Пещерата е уникална с множеството си сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“ . Интересни за посетителите си остават „леопардовите кожи“ и пещерните перли. Оформени са и различни фигури, които приличат на Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица, Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и чудати фигури.
Две забележителни неща има в Ягодинската пещера – една украсена новогодишна елха и една дървена маса, зад която е закрепен гербът на България. Първо се минава покрай елхата, която цели пет години стои непокътната в пещерата. Ниската температура (между 4 и 5 градуса) я е запазила толкова дълго в естествен вид. На Нова година спелеолози от цялата страна се събират да празнуват в най-естественото за тях място – пещерата. Сергей се шегува, че ниската температура е в състояние да съхрани всичко, включително и хора, до невъзможна иначе възраст. И бърза да се похвали, че благодарение на професията си ще празнува 500-годишнината си. Сигурно поради това на няколко пъти ни покани след около 300 години да посетим отново Ягодинската пещера, за да разгледаме новите образувания.
Само няколко метра по пътеката и вече се намираме пред герба, където са се състояли около 200 сватби. Сергей се хвали, че досега нито един от браковете не е разтрогнат.
Естественият вход на пещерата води към първия етаж, където е намерено древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр. То е било дом на умели майстори грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите напуснали дома си след срутване, причинено от силно земетресение.
Ягодинската пещера е дом за шест от най-често срещащите се видове прилепи, които са приоритетни за опазване в цяла Европа – големия и малкия подковоноси, големия, остроухия, дългоухия и трицветния нощник. През лятото прилепите се намират на входа на пещерата. От 15 август до 30 септември в нея се струпват мъжки и женски екземпляри от 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големият и малкият подковонос.
Ягодинска пещера
В Дяволското гърло зимува колония от повече от 35 000 прилепи от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, които са включени в Световния червен списък на изчезващите видове. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос – са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
За финал на тази вълшебна разходка ви предлагам нещо действително вълнуващо – тролей над малка пропаст в Триградското ждрело . Един макар и кратък полет във въздуха в стил „Батман“ никога не е за изпускане. Особено ако преди това сте обиколили зашеметяващите „подземни царства“ на Дяволското гърло и Ягодинската пещера./tourbg.net
Редактор: За Жената
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
