Изгубеният град на инките , Мачу Пикчу , отдавна ангажира мислите не само на учените, но и запалените пътешественици. Разположеният на 2000 метра надморска височина укрепен град е една неразгадана мистерия - и по-скоро начинът на построяването му.
Те установиха, че това място е било избрано, защото там лесно се набавяли строителни материали, пише списание „Сайънс”.
Резултатите от изследването бяха представени на конференция на Американското геоложко общество.
Археолозите анализирали спътникови снимки и резултатите от извършените на място изследвания, а след това създали карта на разломите под Мачу Пикчу, някои от които са дълги 175 километра.
Други градове - Олянтайтамбо, Писак и Куско, са построени върху аналогични пресичания.
Цепнатините играят роля на естествени дренажи, които помагат да се избегнат катастрофални наводнения по време на проливни дъждове.
Разломите освен това снабдявали инките с камъни за построяването на храмове и други сгради.
Зданията и стълбите били построени в съответствие с посоката на разломите.
Следователно планирането на Мачу Пикчу съвпада с картата на разломите и цепнатините.
Мачу Пикчу е известен още като „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне – около 1440 г.
Бил е обитаван до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват.
Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк Хайръм Бингам III не го популяризира през 1911 г.
Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 метра надморска височина в Андите.
В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите.
Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията.
В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, а до него прочутият Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.