Социалните мрежи у нас полудях по разказа на един пътуващ турист за родния ромски квартал в Пловдив - Столипиново. Един материал се споделя мълниеносно в последните дни.
.jpg)
Столипиново е най-голямото и първоначално можете да се объркате, че сте в Русия. Ромите не могат и не искат да се адаптират към обществото. Те са различни, макар и да живеят с нас в продължение на стотици години. Всички се опитваха да ме разубедят да не ходя там и то със скъп фотоапарат и че трябва да съм идиот, ако го направя. Но аз отидох. Разбира се, звучеше ужасно. Но това беше моята цел, още преди да тръгна за България.
Първо реших да мина през квартала с кола, за да видя цялостната картина. Както се вижда от снимките, няма голяма разлика от нашите високи съветски сгради. В последния момент получих писмо от russ_yo, който каза, че чете блога ми, живее в Пловдив и иска да ме придружи в ромското гето.
Заедно с него отидохме в ада, оставихме колата си в края на квартала, като в нея прилежно скрихме всички документи, часовници, пари и телефони. Всичко, освен фотоапарата. Столипиново в строен като обикновен жилищен квартал на втория по големина град в България. Социалистическите блокове в действителност са почти идентични със съветските. Районът е кръстен в чест на генерал Столипин.
Голяма част от съветските автомобили, които са тук, също напомнят за Русия. Но стига леко да си отклоните погледа и да видите боклуците в дворовете, като в ужасен кошмар. Такова нещо у нас няма. Следвайте ме! Ние не оставаме незабелязани. Трябваше около една секунда, за да ни забележат ромите. Всички разговори го води Руслан, тъй като говори български език. Той взе "тежестта", докато аз тихо снимах ромите и бита им. Очаквах подобно нещо.
Всъщност, имаше само две възможности: или хората ще ни се зарадват, или ще ни набият и изгонят. Почти всички с удоволствие позираха с усмивка...
Все едно си турист с камера в азиатските страни като Шри Ланка. Децата най се радваха на вниманието и позираха във всички възможни позиции. Не знам колко задружно живеят ромите, но са много компактни. Искаш или не искаш, ще общуваш със съседите и ще вземаш участие в общите празници. На сватби жените се обличат с най-хубавите си дрехи и тогава сходството им с индийците става още по-забележимо.
Казват, че те са се отделили от индийския народ преди хилядолетия и оттогава скитат по света. Ежедневните им дрехи също са много светли и ярки. Страшен кич!
Кратка история на това как всичко това се е случило. Столипиново бил обичаен квартал, докато българските власти не взели решение за социален експеримент още в социалистическите години. Те дали свободни апартаменти в многоетажни блокове на ромите, заедно с българите. Първото нещо, което направили те, след като били настанени обаче е поетапно изгаряне на паркета на пода на чисто новите апартаменти.
След падането на социалистическото правителство в България, ромите първи възприели новите правила на играта при пазарната икономика. Те избили или запалили всички прозорци на асансьорите, разглобили ги и ги предали като цветни метали. Като цяло, постъпили като нормални роми. В същото време, докато се разхождам из района и говоря с хора, виждам напълно нормален живот.
Майка и баба разхождат деца, работят магазини и складове. Сред ромите има и трудолюбиви хора. Този човек работи ковач. Това е типично ромска професия. Много роми събират черни и цветни метали. Понякога просто ги крадат, но какво да се прави. В България има много ромски квартали, но Столипиново е уникален.
Тук ромите обитават типични съветски 9-етажни сгради. Пространството между тях, което у нас се използва за училища, детски градини и магазини, тук отдавна е застроено с частни домове. Всички те са нелегални. Ето тази къща - знак за успех и просперитет. Затова трябва да има непременно високи огради и железни врати. Обикновените хора живеят в панелките, но и тук трябва да се демонстрира статус.
Ако имаш кола, я паркираш пред входа. Ако имаш пари, си правиш гараж и го слагаш точно под прозореца си. Нека да видим колко роми живеят в тези апартаменти.
Ето един добър вход. Жилището е съвсем прилично, на входната врата се събуват. Отлична квартира, ако не отчитаме факта, че в нея живеят десет души, всички стени и подове са с плочки, а от крановете тече вода с пясък. Течаща вода в Столипиново в проблем. Качеството на водата е много ниско, а до по-горните етажи, тя почти не стига. И с електричеството е същата история. Има режим на тока.
Ромите дори не мислят да плащат за обществени услуги, правителството е принудено да направи всичко безплатно. Някак са успели да прекарат ток в целия район, благодарение на милиони левове дълг, но иначе би се вдигнал голям вой от страна на Европейския съюз: за лошо отношение към малцинство.
Тази карта тук се разиграва често. А ето и един лошо поддържан вход. Веднага е видно какви хора живеят тук. Поканиха ме в различни апартаменти, но навсякъде се събуваха, а мен ме беше страх да не хвана някоя инфекция. Това е доста приличен апартамент на една баба. А това е над нейната квартира.
Вероятно си мислите, че тук никой никога повече няма да живее? Как ли пък не! Боклукът въобще не плаши циганите, те го възприемат като нормално явление. Типичен висок ромски блок. Жилищата на по-бедните са без прозорци, но с пердета.
Има и такива, които не плюят върху себе си – имат стъкла на прозорците, даже са си боядисали външните стени. Но общите пространства са с изпочупени прозорци и изгорени стълбищни пространства.
Такова е отношението – общото не означава нищо. Вероятно вече ви прилича на Русия/Украйна/Казахстан и няма нищо специално в начина, по който живеят хората тук? Боклукът не е извозван в продължение на години, защото никой не плаща за това. Но и да плащаше, щеше да е безполезно. Веднъж е бил извозен боклукът. На другия ден всичко било същото.
Хората просто хвърлят боклука от прозорците и не се притесняват. Е, това е удобно. Знаете ли как успяхме да вървим безпрепятствено из района и да снимаме хората?
Ромите идваха при нас всяка секунда и се интересуваха кои сме и откъде сме. Руслан им обясни, че сме дошли да заснемем в каква мръсотия живеят и как не се погрижило за тях българското правителство. Това беше попадение в целта.
В своя живот те винят всеки друг за положението си, освен самите себе си. И даже се гордеят с това. В Столипиново е претъпкано. По улиците се разхождат тълпи. Освен хората, с тях живеят и бездомни, крастави кучета. На хората не им прави впечатление боклукът! Седнали са до него и всичко е наред.
За района казват ужасни неща. Че тук всички са пласьори на наркотици, че ромите продават децата си за органи, а момичетата стават проститутки на 10 годишна възраст. Възможно е да го има и това, но аз такова нещо не забелязах. Или не ми позволиха да забележа. Видях един обикновен район, само много мръсен.
И хора, заселени в панелки, които живеят типичния номадски живот. Хора на временната работа. Всички жители на Столипиново са невероятно колоритни. Удивително е да се види това в Европа. Всеки уважаващ себе рокски квартал трябва да има розова лимузина. Те също са гледали Кустурица.
Не видях в ромския квартал чудовища, убийци и вампири. Просто обикновени хора. Живеят в лайна и помия, но им е забранено да разказват, че това са лайна. Просто те са различни. Нека живеят близо до нас още стотици години. А дали искат друг живот? Вие как мислите?
