Разкази на оцелели за болката от нощта на 21 декември 2001: Какво се случи в Индиго?

Хиляди деца се оказали притиснати в коридора пред самата дискотека. “Всички пищяха, аз си сдържах дъха и се мъчех да си държа главата нагоре, за да дишам. Сега ме боли вратът”, каза детото. Според него проблемът не е бил в заледените стълби. Стъпалата са били покрити със сняг, но лед не е имало и не са се пързаляли. Проблемът е дошъл от това, че охраната не е отворила всички врати на дискотеката, за да премине тълпата, а е прецеждала децата едно по едно, за да им събере парите. Момичето се измъкнало по чудо, когато децата зад него успели да разбутат тълпата и да излязат навън. То не пожела да даде името си. “Мутрите може да решат, че им пречим на бизнеса”, отсече майка му.

Това е разказ от първо лице единствено число на едно от децата, оцелели при трагедията пред дискотека “Индиго” на 21 декември 2001 г. Тогава загинаха 7 деца, пометени и стъпкани на стълбите. Сред първите, озовали се на мястото на кошмара, е фотографката на “24 часа” Румяна Тонева.

“Най-тъжният ден в живота ми”, и до днес твърди фоторепортерката, отразявала кървави конфликти по цял свят.

“Със сигурност трагедията е щяла да бъде още по-голяма, ако охраната на заведението не е предприела бързи мерки по спасяването на децата”,твърдят магистрати. Един от бодигардовете е върнал към живот три деца, след като им направил изкуствено дишане. Аутопсиите и на седемте загинали деца е категорична - Димитър, Любомира, Кристина, Елена, Виктория, Цветелина и Мадлена са починали от задушаване.

Предлагаме ви още няколко свидетелски истории, записани дни след трагедията.

Оцелелите вече са почти на 30 години, много от тях, семейни, със свои деца, но няма да забравят ужаса на преживяното и своите умрели приятели. 

Показания на Петя Иванова Янчева - очевидка на трагедията, ученичка от 32-о СОУ, 8А клас, дадени на 14 януари 2001 година в присъствието на психолога от МВР Пенка Евтимова: “На завоя на стълбите беше страшно, имаше паднали деца. Задушавах се, викахме за помощ. На 21 декември 2001 г. отидох с приятели на дискотека към 18,30 часа. Там, в “Индиго”, съм ходила 2-3 пъти. Към 18,30 ч отвън вече имаше деца, които чакаха на опашка. Към 18,40 часа дойдоха моите приятелки - Катрин и Ваня, те дойдоха със свои приятели. Аз бях отишла с Диляна Андреева, която е от 8Б клас. Ние се наредихме на опашката. Вратата още не беше отворена, но всички чакаха. Желязната врата водеше до стълбите към дискотеката. Не видях дали имаше бодигардове при вратата, защото имаше много деца и не се виждаше отзад.

Децата викаха да се отвори вратата .След като се отвори вратата, децата започнаха да ни бутат напред, за да влизат. Край вратите имаше 2 момчета, които викаха: “Не се блъскайте, защото може да паднете” и се мъчеха да въведат някакъв ред. Лека-полека се придвижвахме напред. Това стана, след като беше отворена вратата. Аз не знаех какво става. Попитах едно непознато момче какво става, защото обикновено таксата се взима при вратата. Този път ми направи впечатление, че няма такова нещо, т.е. че не събират такса. Едни казваха, че няма такава, а други, че тя ще се взима долу пред самото заведение. Отвсякъде бях обградена с деца и не съм видяла бодигардове. Придвижвахме се и стигнахме до стълбите. Чувахме отвътре да идва музика. Тогава много деца започнаха да ни блъскат отзад и да викат “Влизайте”. Усетих, че ни връщат назад 2-3 крачки. Сигурно е била охраната. Децата отзад продължаваха да ни бутат напред. Някои от нас викаха да спрат, защото не виждахме какво става. Имаше осветление, но имаше толкова много народ и тълпата те носи напред, не можеш да мръднеш и да се измъкнеш. Дори ние с Диляна се помъчихме да минем назад, защото ще ни смачкат, но това беше невъзможно, защото отзад ни бутат.

Всички се смееха. Всички искаха да влязат и бързаха, защото мислеха, че ще изпуснат изпълненията на Колумбиеца и Мъглата . Аз дори не ги бях чувала дотогава. Не слушах рап. Единствената причина да отида беше преди празниците да отидем и да се съберем с приятели. При това бутане аз стигнах до завоя на стълбите, където завиват наляво. Там беше най-страшно, защото имаше вече паднали деца. Тези пред мен започнаха да се спъват в падналите, защото отзад ни бутаха. Момчето пред мен, като падна, без да иска, ме спъна и аз паднах върху него. Върху мен паднаха други деца, не знам кои. Тъкмо се опитах да стана и да се изправя, и върху мен започнаха да падат деца. Всички ходеха нормално, преди да паднем, защото стълбите според мен не бяха заледени. Не се виждаха стълбите. Когато бяхме паднали, всички викахме да ни измъкнат.

Аз почувствах, че се задушавам. След това съм била в безсъзнание. Спомням си само, че като се свестих, всичко ми се въртеше пред очите, лежах в снега в близост до желязната врата. Едно момче, не знам дали е бодигард, ми биеше шамари и ме питаше дали съм добре.

Когато се съвзех, ми каза да стана, защото имаше много деца, които трябваше да се изнесат и нямаше къде да ги оставят. Понеже видях, че Диляна я няма, започнахме да я търсим. Измежду моите познати нямаше такива, които да са се обаждали до спешна помощ или полицията. Наоколо всички, които имаха възможност, звъняха по телефоните си. Първо дойде полицията.

Линейките дойдоха 5-10 минути след като се съвзех. Аз влязох в дискотеката, там имаше деца, някои лежаха, други се опитваха да се съвземат. Някои от момчетата от персонала се грижеха за децата. После ме закараха до “Пирогов”, където на 24 декември ме изписаха. Предписаха ми лекарства и продължих да се лекувам”.

Ученичката Камелия Карова : Никой няма да си извади поука за трагедията в “Индиго”: “Не считам, че нещо ще се промени след смъртта на приятелите ни в дискотека “Индиго”, нито пък някой ще си извади поука от станалото”, отсече в Съдебната палата ученичката Камелия Карова. Камелия и още девет деца бяха призовани пред съда, за да заяват дали искат обезщетение. Всички родители предявиха искове съм четиримата обвиняеми. “Не съм ходила повече на дискотека, страх ме е. Не мисля, че парите, които мога да получа, ще променят нещо. Имах кожна болест, имах главоболие, не говоря за душевната болка, която ми остана, продължавам да мисля за това което ми се случи. Бях приятелка на Елена...”

“Беше страшно. Блъскахме се всички, докато вървяхме по коридора на дискотеката”. Това разказа  Адрияна Николова . “Блъсканицата започна още когато минахме през желязната решетка преди входа за дискотеката. Натискаха ни силно тия, които влизаха отзад. Блъскането стана още по-голямо, когато достигнахме стълбите. Те обаче не бяха заледени. Ние също блъскахме тия пред нас. В един момент преди завоя в коридора видях, че пред мен децата започнаха да падат. Тия, които бяха зад тях, ни натискаха отгоре. Чуваха се вече крясъци и викове за помощ. Мен и моята приятелка Александра също ни натискаха отзад. Паднахме и двете. Аз загубих съзнание. Когато се свестих, усетих, че ме болят главата и тялото. Приятелката ми Александра също беше в несвяст. Аз станах и се помъчих да я вдигна. Виках за помощ, търсих някой да помогне”.

Лидия Спандониева - майката на загиналата Елена, намерила листче на гроба на Ели. Оставила го най-добрата приятелка на дъщеря ѝ Билянка, която едва оцеля в “Пирогов”. “Защо си отиде? Душата ти мъртва ли е? Знаеш ли какво чувствам? Имаш ли представа колко ми е мъчно за теб? Липсваш ми... много повече, отколкото някога съм предполагала. Толкова съм самотна и нещастна без теб. Колкото и хора да има около мен, аз не ги виждам. Виждам само теб...”, е написала на лист от ученическата си тетрадка Биляна.

Сега тя стои сама на първия чин, който е делила с Ели. Не говори почти с никого. Спомня си всяка минута от веселия ден, който са имали преди трагедията. С Ели се разменили подаръци - тя ѝ дала китайски камбанки със слънчице, а приятелката ѝ - обеци. После отишли на фризьор. Ели се подстригала специално за празничната дискотека. Нагостили се в една сладкарница. Било още рано за дискотеката. Станало им студено и влезли да се постоплят в черквата “Св. Седмочисленици”. Биби и още няколко момичета решили да запалят по една свещ - ей така, без повод.

“Само Ели не знам защо не запали”, спомня си Биляна. Оттам отишли пред “Индиго”. Успели да влязат сред първите и дори се помотали по дансинга.

Към 18,30 ч обаче ги върнали обратно, за да си купят билети. Точно тогава отгоре нахлули другите деца... Следващият спомен на Биляна е от болничното легло в “Пирогов”. Имала комоцио, проблеми с белите дробове, с бъбреците, със сърцето. Криели от нея пресата, не пускали телевизор, за да не научи за смъртта на Ели. 

Дни след трагедията тя за първи път се осмелила да разгледа вестниците с публикации за случая. Вече е ходила при следователя.

“Не бях май много полезна, защото случката за мен е като бяло петно - казва Биби. - Аз оцелях, защото съм много здрава, просто такава ми е природата. С Ели бяхме неразделни. Смеехме се до сълзи на всяка дреболия. Тя беше страшно лъчезарна и много, много добра, дори наивна. Аз бях тая, която даваше идеите за някой номер. А тя си отиде...”

Семейство Николови с ужас видели трупа на дъщеря си Мадлена на снега, покрит с нечие яке. Нейното така и не се намерило. Майката чула лишените от капка състрадание думи на една от лекарките към санитарите на линейката: “Какво се занимавате с тая, не виждате ли, че вече е умряла! Дайте там на роднините по едно валидолче!” Телцето на Мадлена останало цял час на снега...

Как се оцелява с такива спомени? Времето се опитва да лекува... Дали успява...

Оцелялата Илияна Панайотова :

Навсякъде беше пълно с трупове, кръв и разкъсани дрехи

Отидох до приятелката ми Любомира и я закопчах, не можех да я оставя така. Покрих я с чаршаф и заплаках

Около 17 и 45 часа на 21 декември 2001г. Илияна Панайотова излиза от вкъщи. Има уговорка с приятели от училище (20-о ОУ “Тодор Минков” ) да ходят на детска дискотека. В модерното “Индиго”. Участие същата вечер трябвало да имат актуалните сред тийнейджърите рапъри Колумбиеца и Мъглата.

Излизайки от входната врата, Илияна се сетила, че си е забравила портмонето и побягнала обратно. Притеснявала се да не закъснее, но не можела да излезе без пари. Тичайки към спирката, видяла затварящите се врати на автобуса. Трябвало да чака следващия, без да осъзнава, че точно това забавяне ще спаси живота ѝ.

Около 18,15 ч Илияна пристига пред злополучната дискотека “Индиго” и заварва огромна опашка. Близо 600 деца чака, някои от тях били дошли 4 часа по-рано, по неясни за нея причини. За оцелялата това щяло да бъде второ посещение на дискотека.

И този път не искала да ходи, но го направила, защото в училище много я навивали и заради приятелката си Любомира Захариева, която била една година по-голяма от нея. Двете имали уговорка да се чакат отпред, но тъй като Илияна закъсняла, не намирала с поглед дружката си и ѝ пратила есемес къде е.

Любомира ѝ отговорила - “Като вляза вътре, ще те изчакам на входа.” Това се оказва и последното съобщение, което момичето изпраща. Минути по-късно тя попада в капана на смъртта, затисната от десетки деца. Според очевидци Любомира е била най-долу, първата загинала от задушаване.

“Изведнъж започнаха да се чуват крясъци, настъпи суматоха. Появиха се много охрани на дискотеката. Бутаха децата навън и им крещяха “Назад, назад”. Не разбирах какво точно се случва. Аз не бях стигнала до заледените стълби. Изкарваха трупове и жертви. Всеки помагаше с каквото може, правихме сърдечни масажи, защото линейките закъсняха с 45 минути.

Започнаха да прииждат родители, които крещяха “Къде ми е детето”, с ужас и сълзи в очите си спомня инцидента днес Илияна.

Тя не обвинява никого, според нея това би могло да се случи и на друго мероприятие. Смята, че именно охранителите са виновни останалите деца да оцелеят и че жертвите са само седем.

“Да, можеше да изчистят заледените стълби, но знае ли човек, че ще се случи такава трагедия...”, добавя тя.

Оцелялата не може да забрави този кошмар вече 15 години. Спомня си, че нейната приятелка - Любомира Захариева, е била изкарана веднага, но в първите минути не е имало дори чаршафи за жертвите.

Якето ѝ било разкопчано, потникът - разкъсан.

“Отидох при нея и я закопчах. Не можех да я оставя така, покрих я с чаршафа и заплаках. Гледката беше ужасна. Навсякъде беше пълно с трупове, кръв и разкъсани дрехи. Бягащите деца стъпваха по главите и телата на жертвите. Имаше кал навсякъде по нея”, споделя още Илияна.

Няколко дни след случилото се тя сънува сън, в който се разхожда с майка си по крайбрежната алея, но изведнъж започва буря. Огромна вълна помита всичко, но те двете оцеляват. Същия сън е сънувала и в продължение на няколко дни преди трагедията. Оттогава се заслушва в шестото си чувство и се опитва да чете знаците на съдбата.

15 години след инцидента в дискотека “Индиго” тя има страхотен син на 4 години и помага в семейния бизнес на родителите си. Опитва се да преглътне спомена и болката от нощта на 21 декември 2001 г., но все още не успява. А може би и никога няма да може. Ходи на помените на загиналите си приятели почти всяка година и се моли Господ да пази детето ѝ живо и здраво.

Автори и снимка Мила Вачeва, Калина Паскалева, "24 часа"