Кучетата са прекрасни същества, които правят животът ни по-весел и по-пълноценен. Те ни обичат безусловно и не очакват нищо в замяна.
Ветеринар бил извикан да прегледа 10-годишното болно куче Белкер. Стопаните на кучето – Рон, Лиса и техният 6-годишен син Шейн били много привързани към него. Те се надявали на чудо и техният четирикрак приятел да оздравее.
След прегледа, те чули най-лошата новина за един стопанин, който обожава своето куче – Белкер имал рак и нямало никаква надежда да се излекува. Ветеринарят предложил на семейството като единствен вариант да се облекчат болките на Белкер – евтаназия.
Родителите на малкия Шейн решили и той да присъства на приспиването на Белкер, тъй като можел да научи нещо ново от преживяването. Но тези, които научили нещо, се оказали възрастните.
На следващия ден цялото семейство стояло около болния Белкер. Шейн изглеждал много спокоен, докато галел за последно своя приятел. Ветеринарят помислил, че малкото момче не е разбрало какво следва.
След няколко минути Белкер вече бил на по-добро място и не чувствал болка, а Шейн приел това. Възрастните заговорили, защо кучетата живеели, толкова кратко, в сравнение с хората.
“Аз знам” – казал Шейн, който слушал кротко разговора им. “Хората се раждат и могат да се научат да живеят добре – да обичат всички и да бъдат добри, нали? А кучетата се раждат научени, как да обичат и да са добри.”
Малкият Шейн, знаел, че кучетата нямат нужда от повече време, за да се учат на обич, за разлика от нас – хората.
